Художникът определя тази своя самостоятелна изложба като експеримент.
Той е „провокиран" от връзката и паралелното използване на образа и словото в една съвременна творба като средства за комуникация.
Темата за изучаването на чужди езици чрез взаимодопълването на двата компонента доразвива на различни нива идеята за ограниченията, които човек сам си налага в общуването.
В характерна стилистика, базирана на визуални модели от времето на комикса до съвременната компютърна анимация, композициите на Красимир Добрев са предназначени по-скоро да поставят въпроси, отколкото да търсят или дават отговори.
Обединяването на слово и образ и тяхното паралелно „съвместно съществуване" задават кардинални проблеми - как и доколко те са универсално и достъпно средство за комуникация в съвременния свят.
На какви нива абстрактното рационално мислене създава трайни и общи модели за всички?
