Това е първата самостоятелна изложба на Елеонора Друмева. Тя не слага заглавие, а само я определя като „живопис". Всъщност, живописта е цел, мисия и изразно средство за тази млада и запомняща се авторка. Нейната способност да наблюдава и да се превъплъщава, да играе и смигва иронично, ни прави вдъхновени зрители на случки, роли и събития. 
Натюрмортите, портретите и композициите са виртуозно и свободно изпълнени с осезаема материалност. Те съответстват на пламенния характер на авторката, облагороден с дълбока човешка нежност.
Различни гледни точки, бързи смени на темпата - от стоп кадър в картините „Рамка" или „Ябълки", до динамичното избухване в „Отражения" - това са набелязани в творческите търсения препятствия, преодоляването на които, носи радост. Радост - метафора на мълчанието и музиката в живописта.
