Моника Попова е автор, с който Галерия Сариев работи още от създаването си през 2004 година. Тя е участник в повечето сборни изложби и проекти на галерията и през 2008 година реализира самостоятелната си изложба „Ако така ми действа  любовта" (керамика).

Знакови за авторката са показаните анатомични керамични сърца, порцелановите буркани - сепии с египетско писмо, „женската" инсталация - ковьорчета едър бод  от проекта  „Бод".

Шитите e изложба живопис (платна, акрил, масло и бродерия), размер: 170/200, 170/120, 120/100, 50/100. В изложбата се включени както нови творби, така и показвани вече, познати от изложбите „Еросът на невъзможното", галерия на СБХ, „Шипка" 6, София, 2002 г., „Въздухът на въздуха", галерия „Арт - алея", София, 2006г.

Селекцията на галерия Сариев обръща внимание на специфичния изобразителен език на авторката чрез ехника на шиене, бродиране.

Моника Попова е автор с изявена склонност към анализиране на подсъзнателното,  към  експресивната, разкъсваща и необуздана емоция и с драстичните връзки между образите.

Шиенето/ бродирането в нарисуваните и със замах  живописни платна  има особена роля за акцентуване на определена емоция, за въвеждане в тайнството на джендър опозицията мъжко - женско и за подчертаване на личното и чувство за отминаващо време.

Шиенето е бързо, с голяма игла и дебел конец, тропосване. То е мъжкото начало, алюзията за покорителя, за авантюриста. Графично напомня за уличната субкултура, за временното спиране и нетърпението. Бродирането е ритуално женско занимание, изискващо търпение и смирение, признание за подчиненост и отделяне от случващото се.

Но при Моника бродирането е негобленно, неприлежно, запълване за подчертаване на личността, а не за отделяне от нея. Профаниране на жеста заради откровение. Шитото в картините следва женската и интуиция за създаване на собствена процесионалност и йерархия в нея.

Бодът в еротичните платна подчертава и събира половете, намира ерогенните зони, но създава и чувство за непреодолима самота като разчленява единността на тялото и придава  самостойност на отделните части.

В работите на Моника Попова зададения фон (в ситуационен или културологичен план) често е смислово нарушен или личностно манипулиран. Картините, свързани с емоцията на летенето, описват полета, създава се усещане за свобода, но тропосването на  парашута  напомня за контрола, а запълнената (избродирана) фигура на парашутиста - за земното привличане, за тленност и преходност на мига.

Като творец, изкушен от знака (самата тя е докторант по египтология) в работите и присъства писмото - египетско, глаголица като зададена културна норма, но подчертаната чрез шиене определена фигура или детайл придава неочакван смисъл на рамковия контекст.

Шитите показват свободната авторова воля, но и вътрешен самоконтрол, ограничиващ екстремиката на рисуването и самонаблюдателен ракурс, който определя Моника Попова като автор със съвременна сетивност, а изложбата - надхвърляща чисто естетическите измерения и поставяща актуални и екзистенциални въпроси.

Събитието ще проведе между 9 февруари и 13 март в галерия Сариев, Пловдив.