Три дни преди убийството на Джон Ленън на 8 декември 1980 г. редакторът от Rolling Stone Джонатан Кот прекарва девет часа с него, като разговарят за материал за бъдеща корица на списанието.

Пълният текст на интервюто, който можеш да намериш в новия брой, никога не е публикуван преди. Избрани откъси от него се появяват в специалния брой, с който американското издание на Rolling Stone почита Ленън следващия месец след смъртта му (януари 1981 г.).

Кот така и не сваля на хартия целия запис от интервюто. Тридесет години лентите с него остават в архива.

"По-рано тази година разчиствах и търсех едни папки в дебрите на килера си, когато се натъкнах на две касети с надпис "Джон Ленън, 5 декември 1980 г." - разказва Кот. - Не бях ги слушал от 30 години и когато ги пуснах, този абсолютно жив, ободряващ глас се понесе, магически запечатан на магнитната лента."

Интервюто на Кот с Джон Ленън - последното печатно интервю на музиканта - най-накрая излиза черно на бяло (от петък - в Щатите, от следващата седмица - и в България) като централна тема в Rolling Stone, с която списанието почита 30-ата годишнина от смъртта му.

В безкрайно откровения разговор Ленън напада феновете и критиците, които са го хулили по време на петгодишната пауза, в която скъсва с музиката.

"Хората искат мъртви герои като Сид Вишъс и Джеймс Дийн - казва Ленън. - Е, ама аз не искам да съм шибаният им мъртъв герой... така че забрави ги."

Той говори и за плановете си евентуално да започне и ново турне.

"Може и да го направим - казва Джон. - Но няма да има димки, никакво червило, никакви мигащи светлини. Трябва просто да е уютно. Може и да се посмеем малко. Ние сме преродени рокаджии и започваме наново... Има време, нали? Достатъчно време."

Йоко Оно също участва в броя с невероятно дълбоко и лично есе за последните си дни с Ленън.

"Точно преди да тръгнем от студиото [минути преди смъртта си], той ме погледна - пише Оно. - Аз също го погледнах. В очите му имаше дълбочина като на човек, който се готви да каже нещо много важно. "Какво?" - попитах. Никога няма да забравя как с дълбок, нежен глас, сякаш за да издълбае думите си в съзнанието ми, той изрече най-прекрасните неща. Аз засрамено погледнах встрани."