Преди два дни американският актьор Джеси Айзенберг навърши 27 години. За тази сравнително млада възраст той е вече знаменитост не само в родината си, но и по света. Ролята на живота му е филмът "Социалната мрежа", който тази седмица дебютира на върха на боксофискласациите.

Джеси започва да се появява професионално на сцената като тийнейджър и дори участва в римейка на пиесата на Тенеси Уилямс „Лято и дим", играна на Бродуей. Момчето обаче става известно след работата си във филми на големия екран като „Китът и сепията", „Щуротии в лунапарка" и „Земята на зомбитата".

Умението му да се превъплъщава в сложни образи, като едновременно ги представя с уникално чувство за хумор, го довежда до кастинга на „Социалната мрежа". Във филма Джеси Айзенберг представя образа на Марк Цукерберг, създателят на най-големия уебсайт в света Фейсбук.

Цукерберг създава сайта в собствената си спалня в общежитието на Харвардския университет през 2003 г. и за 7 години натрупва състояние от 25 милиарда долара. Но както се казва във филма: „Не можеш да спечелиш 500 милиона приятели без да спечелиш няколко врагове."

Въпреки че Айзенберг никога не е имал възможност да разговаря с истинския Марк за неговите преживявания (Цукерберг твърди, че филмът е измислица и отказва да съдейства) около създаването на сайта, актьорът си е свършил добре работата. Той е проучил своя герой и по време на снимките за лентата е развил дълбока привързаност към него. На пресконференцията на „Социалната мрежа" в Ню Йорк Айзенберг каза, че би се срещнал с удоволствие със създателя на Фейсбук. Ето още какво каза младият актьор.


Ако можехте да се срещнете с Марк Цукерберг какво бихте му казали и къде бихте отишли?

Бих отишъл в някой ресторант „Джони Рокетс" с Марк, защото харесвам техните шейкове. Не, сериозно, прекарах 6 месеца, мислейки за него всеки ден. Много се привързах към своя герой и към истинската личност Марк Цукерберг и наистина желая да се срещнем.

Цукерберг не подкрепя филма, как се отнасяте към своя герой без помощта му?

Моето впечатлението се създаде от образа във филма. Не познавам истинския Марк, въпреки че както всички аз също бях много развълнуван от щедрото парично дарение, което той направи. Колкото повече мисля за сценичния си образ, толкова по-привързан към него се чувствам. Героят, който Аарон създава във филма, е човек, опитващ да се впише някак в суровия свят, но няма необходимата социална среда да го направи. Така той сам създава среда, в която се чуства комфортно и го прави по такъв начин, че да накара още 500 милиона души също да се почувстват добре, използвайки неговото творение. Той е увлекателен и същевременно многопластов герой в много отношения. Понякога може би действията му са безскрупулни спрямо другите герои, но накрая на филма това се оказва напълно разбираемо.

Началната сцена на филма е натоварена с много диалози, как се чуствахте да пресъздадете думите на Ааарон Соркин?

Снощи гледах филма за първи път. На първата сцена реагирах така, както когато прочетох сценария на Аарон първия път, въпреки че съм много добре запознат с нея. Гледаш 2-3 минути и осъзнаваш, че тази сцена няма да свърши. Това е чудесна изненада, но не само защото не можеш да гледаш в никой друг филм сцени с толкова нюанси и сложност. Те са и много дълги като времетраене. Един актьор винаги търси такъв сценарий, който да го развълнува. Този на Аарон е точно такъв.

Колко дубъла направихте на тази сцена?

Изпълнихме я 99 пъти. Режисьорът Дейвид Финчър отказа да я правим за стотен път. Беше наистина вълнуващо. Снимахме я на третия ден от снимките и за мен беше интересно да разбера кой е Марк. Снимахме сцената две нощи, за да екпериментираме с героя. До каква степен се е откъснал от света? Как му се отразяват казаните от главната героиня думи и колко е засегнат от проблема? Беше чудесно да имаме лукса да снимаме толкова интригуваща сцена цели две нощи.

Как се отнесохте към стила на режисиране на Дейвид Финчър?

Питате ме за огромния брой дубли сякаш ние актьорите не харесваме да ги правим, а е точно обратното. Всеки актьор, когото познавам, би останал цял ден на снимки, ако има какво да се направи по-добре. Така че беше истинска благословия, че имахме възможност да прекараме много време, играейки пред камерата, вместо да седим и да чакаме.

 

Превод от английски: Венцислав Филипов