Целият човешки живот, според класическата периодизация на известния учен и психолог Ерик Ериксон, се разделя на т.нар. периоди на "психосоциални кризи". Те са общо осем, като четири са характерни за детския период.
• Първият период на доверие или недоверие към света продължава от раждането до втората година.
• Вторият период на автономия продължава от 2 до 4 година -т.нар. "фаза на ината".
• Третият период на инициативата е характерен за възрастта от 4 до 6 години и е много важен за самоутвърждаването на личността.
• Четвъртият период на активност обхваща възрастта от 6 до 11 години. Детето вече е ученик, т.е. вече е част от някакво общество. То се сравнява с другите, оценява себе си и постигнатото чрез положения труд. В случай на положителна оценка то получава истинско удоволствие от добре свършената работа. Затова подкрепата и поощрението от страна на възрастните през този период са особено важни (при това не само от страна на родителите, но и на учителите).
Именно през този четвърти период психолозите се сблъскват с най-разпространената грешка на възрастните, които се стремят твърде много да натоварят своето дете. Алианс, кръжоци, секции, училище с разширено изучаване на езици и т.н. При подобно натоварване съвсем логично детето не може да постига успехи във всички сфери. То започва да губи удоволствието от успешно изпълнената работа. Вместо чувство на радост го завладява чувството за непълноценност и неспособност, особено ако през цялото време то е сравнявано с друго дете.
През този период е особено важно правилно да се разпределят натоварванията. Детето трябва да получава удоволствие от всичко, което прави. Главното е то да бъде възпитано да довършва докрай започнатото и да умее да се радва на добре свършената работа.
А родителите трябва да го наблюдават, да го стимулират за свършване на работата до край и да променят своята тактика, ако забележат грешки от своя страна.
