Отварям очи сутрин, а в стаята е непрогледен мрак. Слънцето няма място в моите покои. Страдам от хелиофобия (страх от слънцето). Страх ме е и ме боли.
Както е топло днес, ще трябва да се опаковам едно хубаво, за да не стигнат дяволските лъчи на слънцето до кожата им. Иначе не се знае с каква болест ще се събудя утре. Я рак, я друго.
Източник: iStock
Мия си само зъбите и обичайно пропускам обичайния за мнозина сутрешен душ. Благодарение на моята аблутофобия (страх от миене и къпане) осъзнах, че не ме е страх да се къпя, просто знам, че това не е никак добре за нас. Слагам малко дезодорант и парфюм и готово.
Замислям се за миг за къде бързам толкова. Та нали с тази ергофобия (страх от работа и провал в нея) така ме е страх да работя, че по-добре въобще да не ходя. Или направо да напусна. И без това пак ще ми даде някоя задача, с която няма да се справя.
Източник: iStock
Тръгвам все пак. Надвивам някак охлофобията (страх от превозни средства) и се качвам в метрото. След точно две минути горчиво съжалявам за това свое решение. Слизам на следващата станция, едва си поемам дъх отново и тръгвам пеша. Тези хора, които се тъпчат като сардини във влака, май не знаят какво е да страдаш от хафефобия (страх от докосване).
Докато си вървя, прилежно покрита от слънчевите лъчи, осъзнавам, че трябва да мина през мост, за да стигна напряко до офиса. Да, ама като страдам от гефирофобия (страх от мостове), как да стане номерът?! Заобикалям и, разбира се, закъснявам.
Източник: iStock
Междувременно ме обзема странно чувство на тревожност. Ах, тази моя хронофобия (страх от времето, което си минава) пак се обажда. Скривам всички часовници в офиса и си обещавам, че днес поне работния ден ще ми стигне за всички задачи.
Става пет и тръгвам обратно към дома. По пътя спирам да взема малко зеленчуци за салата. Това ще ми е вечерята. Моята любима обезофобия (страх от напълняване) нареди така.
Засищам поне малко вълчи апетит, който ме гони цял ден. Скапана се просвам на леглото. Започвам да се боря със себе си и се надявам да успея да надвия тази скапана сомнифобия (страх от заспиване), пък после каквото искам да сънувам. А ако пак онзи кошмар се повтори?!
Източник: iStock
Я по-добре да се разсея малко със смартфона. Поне номофобията ми (страх да не останем без телефона си) днес не изглежда толкова странна, а е по-скоро обичайно явление.
