Живот с много приложения

07:00 Едва отварям първо едното, после другото око. Причината за душевния ми катарзис по никое време се нарича "I can't wake up" и абсолютно отговаря на ежедневното ми състояние в часовете по изгрев слънце.

Ако беше лаптоп, мозъкът ми щеше не да загрее, а да изпуши, докато реши задачите по математика от четвърти клас, които са ключът към спиране на тази така досадна аларма. Да, знам коя е столицата на Испания, но определено не това е най-точното време да ме изпитвате.

А, да, аз най-доброволно свалих приложението и даже платих за него. Все пак, по-добре така, отколкото да ми удържат глоби за закъснения от заплатата. Въпреки това се замислям дали да не прежаля парите и напълно ритуално да изпратя приложението в небитието. Оставям този екзистенциален въпрос за по-късно.

Източник: iStock

07:15 След ударното събуждане кръвта нахлува в главата ми като цунами. Но, всичко е под контрол! Пускам "HealthForYou", меря пулс, кръвно и телесна температура. Чувствам се половин лекар и напълно доволна, че полагам подобни грижи за здравето си.

7:30 Погледът ми минава през иконата на крачкомера и с половин уста си обещавам днес да направя заветните 10 000 стъпки. Разбира се, ако времето няма намерение да сложи прът в колелото на моите добри намерения.

Отварям Weather widget-а и не оставам никак доволна от минусовите температури. Ок, имам и план Б, но първо да се върна от работа.

Източник: iStock

7:40 Както баба ме е учила, закуската не трябва да се изпуска. Да, ама баба не е имала приложение, което да й каже колко точно калории има в купичката с мюсли. Така че, 10 точки за мен и "Calorie counter". Оставям го като фоново приложение, че на обед пак ще ми трябва.

08:00 Снощи си харесах една на пръв поглед лесна за направа плитка в "100 easy hairstyles". 10 минути по-късно съм готова. Точно преди да облека якето обаче телефонът пак смущава сутрешния ми комфорт.

А, да, "Water Drink Reminder"-а ми припомня, че все още не съм изпила и глътка вода. Стряскащият звук ми действа като старт бутон на угризенията и се връщам да изпия на екс една чаша. Повече - в офиса...

Източник: iStock

08:20 Любимата ми част от деня е да се почувствам толкова близка с толкова непознати хора в метрото. По едно време ме обзема параноята от липсата на лично пространство и кислород в поне минимални дози.

Започвам да си фантазирам дали пък някой луд не се е качил в моя вагон и решавам да се поровя в Google Play за метал детектор. Инсталирам го веднага и с облекчение откривам, че никой покрай мен не носи пистолет или хладно оръжие.

08:50 Разархивирам се на моята станция и се запътвам с бърза крачка към офиса. По пътя, както обичайно, продължавам да скролвам безцелно из Instagram и се превръщам в потенциално допълнение за жертвите на пътя.

09:00 Стигам невредима на работното място. Никак не ми се работи. Пускам админ панела на компютъра и решавам, че мога да оползотворя много по-добре осемте часа пред бюрото.

Източник: iStock

Хвърлям се през глава с морето от непознати, което ме чака в Tinder и Badoo. По-яките открития запазвам само за себе си, а останалите споделям и с колежките.

Те пък гледат някакво приложение с пози от Кама Сутра. Понечвам да го изтегля, но решавам да запазя свещеното действие за момента, в който има с кого да ги приложа на практика.

Facebook алармира за поредния event, към който съм проявила интерес. Той обаче отдавна се е изпарил.

13:00 Този работен ден сякаш е безкраен. Точно каквото е желанието ми да пътувам. Скришно цъкам на иконката Airbnb и започвам да подбирам уютно местенце, където искам да се телепортирам още сега.

Чудя се между Малдивите и Сейшелите, но накрая се спирам на къща за гости в Троянския балкан. Мечтите са хубаво нещо, но аз съм здравомислещо работно момиче.

Източник: iStock

16:00 Защо нямам и приложение, което да ме подсеща да пия и повече кафе. Замислям се дали просто чашите с вода да не заменя с кофеиновата течност. Само че май тогава никое приложение няма да бъде в състояние да ми измери кръвното и пулса.

17:00 Тъй като заявих на всеослушание във Facebook, че никакви събития тази вечер не са достатъчно интересни, за да ги удостоя с вниманието си, сега планирам поредната сингъл вечер у дома.

Влизам да си поръчам храна от любимия ресторант. Предвидливо заявявам, че искам пластмасовите кутии с висококалорични манджички да са пред вратата ми в 20:00 ч. Тогава някак като с магия забравям за брояча за калории...

20:00 Доставчикът на храна се оказва по-сладък и от любимия ми десерт. Издайнически поглеждам баджа, за да науча името му. След това проверявам Facebook за профил на въпросния така интригуващ индивид. Попадам на профил с име "Мимето и Жоро Петкови" и започва да ми се гади и от иначе вкусната храна.

Източник: iStock

21:00 След обилната вечеря чувството за вина към собственото ми тяло отново е взело мегафона и ми крещи истерично. Добре де, добре. Цъкам на Home Workout с надеждата за пет минути да изгоря изяденото за 55. Все пак съм реалист и се надявам на видим резултат не веднага, но поне на следващата сутрин.

22:00 Смартфонът ме подсеща, че имам най-много час преди да се озова в леглото и да спя толкова, колкото съм заявила, че желая. А Sleep Cycle ми обещава, че на сутринта ще ми покаже колко време съм прекарала в различните фази на съня.

Източник: iStock

23:00 Пускам си Sleepo и се унасям под звуците на планински поток, миксирани с шумолене на пролетна гора. Отново си обещавам да върна фабричните настройки на живота си и да започна да събирам само полезни хора, спомени и приложения.

Но знам, че колкото и римайндъра да си сложа, надали ще го изпълня. Точно както пиенето на вода...