През далечната 1202 г. италианският математик и животновъд Леонардо Писано, в опит да пресметне колко зайци ще е отгледал до края на сезона, прави определени изчисления и получава специфична поредица от числа, която по-късно става известна като числата или редицата на Фибоначи.
А последователността е следната: 1, 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21, 34, 55, 89, 144 и така - до безкрайност. Формулата е проста - всяко следващо число е равно на сбора между предходните две, а съотношението между последните две числа в редицата е невероятно близо до "златното сечение" (1.618).
"Златното сечение" е термин, въведен от Леонардо да Винчи, и се счита за божествена пропорция, която се среща в древногръцката архитектура, египетската култура и е в основата на философските въжделения на Питагор.
Истината е, че числата на Фибоначи се срещат в природата по най-различни и любопитни начини - явление, което представлява главоблъсканица за учените от стотици години насам.
Източник: iStock
Подредбата на семките в слънчогледа е най-очевидният пример за това. Броят на спиралите в питата винаги е равен на число на Фибоначи, а броят на сочещите наляво и този на сочещите надясно спирали винаги е равен на две поредни числа на Фибоначи.
Същото явление може да се наблюдава и при формите на шишарката, ананаса, зелето и дори в черупките на охлювите и подредбата на тичинки при цветята.
Източник: iStock
Но най-интересното е, че редицата на Фибоначи присъства и в биологичния дизайн на човека, като органите и частите на тялото следват последователността от 1, 2, 3 и 5. Ако погледнем ръката или краката си, ще установим, че те се състоят от три части и завършват с пет пръста. Големината на костите в крайниците и размера на фалангите в пръстите ни също са подвластни на тези пропорции.
Източник: iStock
Спиралата на човешкото ДНК също следва числата на Фибоначи, като дължината й е равна на 34 ангстрьома и е широка 21 ангстрьома за всеки пълен цикъл на спиралата.
Източник: iStock
Защо и как редицата на Фибоначи отразява кода на реалността ни, все още е толкова голяма гатанка, колкото е и по времето на Леонардо Писано.
Едно е сигурно - колкото повече се вглеждаме в природата и нейните форми, на толкова повече места забелязваме, че съществуват математически закономерности, които ни карат да чувстваме, че всичко живо около нас е отлято по сходен, космически калъп.
