27 декември църквата е отредила за почит на Свети Стефан - смятан за един от първите мъченици на християнската вяра и един от седемте ученици на Исус Христос, избрани след възкресението му.
Смята се, че денят на светията е последния християнски празник, а дедите ни вярвали, че с този ден се затваря и кръга на старата година.
По традиция младото семейството отива на гости на кумовете, кръстниците или родителите си, а на трапезата се хапват месни ястия.
Традиционно се приготвя свинско с кисело зеле и баница с месо. От Стефановден до Йордановден се спазват обичаите характерни за Мръсните дни - жените не бива да метат, мият, перат, не се правят венчавки, кръщенета, опела.
На места в Средна и Северна България, вместо на 31 декември именно на Стефановден се спазвал обичая ладуване. Всички моми за женене правят китки и привързват към тях пръстен или друг личен предмет, после го топват в менче пълно с мълчана вода, което се покрива с червено було.
На другия ден мома облечена като булка, вади едно по едно китките и докато другите пеят заклинателни песни (ладанки) предвещавала кой за какъв момък ще се омъжи.
Името Стефан означава венец. Имен ден имат всички с имена: Стефан, Стефка, Стефи, Стефко, Стефанка, Стефания, Фани, Теки, Венчо, Венцислав, Венцислава, Стамен, Стан, Стамена, Станчо, Станимира, Станислава, Стане, Цако, Цанко, Цано, Цанчо, Цанка, Стою, Стоян, Стояна, Стоичко, Стойчо, Стоимен.
