Градове по цял свят се борят със зъби и нокти да станат домакини на Олимпийските игри, въпреки че това може да им изиграе лоша шега и да ги вкара в огромни дългове. За сметка на това обаче получават шанса да реконструират изцяло инфраструктурата си и да подобрят имиджа си пред света. Атланта, например, изцяло поднови облика си след като домакинства на Олимпийските игри през 1996 г., независимо от лошата им организация. Пекин се опитва да постигне същото, както за града, така и за цялата държава.

Тенденцията се засилва - заедно с градове, които могат да се справят с Олимпийските игри, като Лондон и Чикаго, има и желаещи за домакинство като Доха (Катар) и Рио де Жанейро, които търсят световна легитимност от МОК. Миналото обаче помни няколко обезпокоителни истории за тези ентусиазирани доброволци, пише weburbanist.com.

Сараево (1984 г.)
Сараево почти бе забравен като олимпийски домакин до голяма степен заради разрухата и тежката икономическа криза след босненската гражданска война. Именно тогава, 8 години след Зимната олимпиада, градът се оказа в най-дългата обсада във военната история. Почти всяко доказателство за провеждането на игрите е изчезнало, тъй като олимпийските стадиони бяха превърнати в бойни полета. Оцелелите руини бавно се подменят, докато градът се опитва да заличи раните си вече над 10 години.

Още снимки: 1 2 3 4

Мюнхен (1972 г.)
За нещастие, Мюнхен не се превърна в синоним на концепцията за демократичните идеали, която бе анонсирана, а на трагичната смърт на няколко израелски атлети, причинена от палестински терористи. Мястото, което цял свят напрегнато наблюдаваше, бе превърнато по-късно в студентско общежитие, което дори в момента е одобрено за събаряне. Големият Олимпийски парк все още се използва като място за отдих.

Още снимки: 1 2

Атина (1896 г.; 2004 г.)
Известна е с това, че стана домакин на две издания на Олимпийските игри - през 1896 и от 2004 г. По-учудващо обаче е, че използва два пъти едно и също място за провеждането им - стадион Панатинайко. Оттогава обектът е 4-звезден ФИФА стадион и все още се използва за спортни срещи.

Още снимки: 1 2 3

Москва (1980 г.)
Московските игри бяха огромно разочарование заради афганистанските бойкоти и имаха някои от най-грозните архитектурни произведения в олимпийската история.
Олимпийското село в Атина наподобяваше гръцки вили, това Сараево приличаше на алпийски град. Съветският съюз обаче построи насечени и внушителни многоетажни кули, а стадион "Лужники" напомняше ужасяващите многофункционални стадиони в САЩ от това време - повечето, от които са се превърнали в развалини.

Още снимки: 1 2

Монреал (1976 г.)
Ярък пример за това, как Олимпийските игри могат да навредят. Игрите от 1978 г. павираха пътя за дългогодишен финансов стрес за столицата на Квебек. Олимпийският стадион, заедно с извисяващата се кула, която трябваше да контролира синият сгъваем покрив, не бе завършена до 1987 г., но дори и тогава покривът не бе в състояние да издържа на ветрове по-силни от 40 км/ч.
През 1991 г. положението се влоши, когато огромна част от кулата се свлече върху стадиона, а през 1999 г. падна още една 350-метрова част. Игрите и стадиона бяха изплатени напълно съвсем наскоро.

Още снимки: 1 2

Пекин (2008 г.)
Предлага архитектурно най-атрактивното и най-изпипаното олимпийско изживяване на всички времена. Националният стадион и плувният басейн са вдъхновение за дизайнери от цял свят, въпреки черните точки, които Китай получава заради незачитането на човешките права.

Още снимки: 1 2 3

Лондон и нататък (2012 г., 2016 + ...)
Организаторите на Олимпийските игри в Лондон през 2012 г. планират да пренесат основният си стадион в Чикаго - фаворит за по-следващото домакинство през 2016 г. Двата града вече преговарят за разглобяването, опаковането и прехвърлянето на зданието през Атлантическия океан.
Подобна тактика ще сложи началото на съвсем нов етап в Олимпиадата - като пътуващ цирк. Така много държави с по-малки финансови възможности ще могат да станат домакини на игрите.

Още снимки: 1 2 3