Появяването на празника се свързва с международното социалистическо движение през 19-и век и работническите протести за зачитане на основни социални права.
Началото се поставя на 1 май 1886 година, когато се организира първата в историята обща международна стачка. В американския град Чикаго на организиран протест излизат 340 000 работници, с искане за въвеждане на 8-часов работен ден. След тридневни протести стачката е разпръсната от полицията, а демонстрантите дават осем жертви.
През 1889 година на учредителен конгрес на Втория интернационал е приета резолюция за честването на 1 май като Ден на труда и работническата солидарност. За първи път той се отбелязва през 1890 г. Това е годината, в която е първото честване и в България. Инициативата е на Типографското дружество.
Първите масови манифестации у нас са от 1893 година в София, Пловдив и Видин.
За първи път 1 май е обявен за официален празник в България през 1939-а. Официално всяка година се чества от 1945 г.
В годините на комунистическа България празника се отбелязва с мащабни манифестации и празненства из цялата страна.
Понастоящем 1 май е официален празник и е неработен ден (когато се пада през седмицата).
Държавната власт не се ангажира с провеждането на масово отбелзяване на празника. Честват го най-често леви партии и движения, като най-значителни са митингите-концерти на БСП, когато е и празникът на партийния орган на социалистите - вестник Дума.
В някои държави по света този ден е отбелязван официално, в други се чества неофициално. В СССР е бил важен празник, отбелязван с военни паради, подобно на социалистически Китай. Празникът се е чествал и в Третия Райх под името „Имперски трудов ден" (Reichsarbeitstag).
Днес първи май се чества като ден на труда и е официален празник в редица държави като Германия, Австрия, Мексико, Тайланд, Русия.
