Съвсем заслужено, но и малко изненадващо за гилдията Ник Нолти беше номиниран тази година за "Оскар" за ролята си в тв сериала "Шанс". Това е четвъртата му номинация, като досега има две за "Най-добър актьор" и една за поддържаща роля.

Във филма, който показва залаганията на конни състезания, Нолти играе треньора ветеран Уолтър Смит, изключително привързан към животните. Той е със самочувствието, че все още има око за конете бегачи, които могат да победят в надбягване. Сериалът започна да се излъчва и у нас по НВО, върви всеки понеделник от 22 ч.

Нолти е роден на 8 февруари 1941 г. в Омаха, щата Небраска. Има 26-годишен син - Броули Нолти, също актьор, и 4-годишна дъщеря. Три пъти се е развеждал и с последната си приятелка, която е майка на дъщеря му, живее без брак, пише "24 часа".

- Г-н Нолти, вашият герой в тв сериала "Шанс" изглежда добряк. Такъв ли остава до края на филма, или се променя?

- Донякъде той е добрият. Вече е стар, опитва се да намери възможно най-естествения подход към коня, така че конят да иска да съдейства. Всъщност мисля, че прилага философията си, че конят ще си каже от какво има нужда. Ако иска да спечели, ще спечели. Ако не иска да спечели, нищо няма да го накара.

И ако конят те харесва, то е просто защото те харесва. Ако не те харесва, няма да го убедиш в друго. Всичко зависи от коня. Най-добре е, доколкото е възможно, да не му се пречкаш. Но трябва да му осигуриш среда, в която той да се чувства най-удобно. И тя максимално да наподобява естествената. В същото време трябва да продължиш да поддържаш дисциплина и да го тренираш в кръг, на дълги, на къси разстояния, в конюшнята.

Не е кой знае какъв живот.

- Каква е ролята на вашия герой - ветерана треньор Уолтър Смит?

- Мисля, че старецът съжалява малко за този живот на коня. Всъщност има реч, в която говори за това, но тя е в пропусната сцена, отрязаха я. Той разговаря с конете, със своя кон. Опитва се да стои настрана от интригите и от политиката, от хазарта, защото надбягванията не са започнали като залагания. Започнали са с двама души, всеки от които е твърдял, че неговият кон е по-бърз от другия. И още на момента са препуснали, за да проверят кой е прав.

Водачът на стадото е първенецът, алфата, началото. Той не препуска с три крачки пред стадото, а с врат преднина. Конете са стадни животни, които бягат от хищници, и са невероятни бегачи. Страхотни атлети са.

Не са най-бързите животни, това е гепардът. Но гепардите не могат да издържат на дълги разстояния така, както конете. Пък и конят може да бяга с 80 км в час.

- Попитах ви за доброто момче, защото в България сте много популярен с една своя роля, в която героят е лош, но в края на сериала става добрият - Томи Джордаш от "Богат, беден". Излъчваха го у нас по времето на комунизма, когато имаше само една телевизия и се показваха много малко западни филми. Очаквали ли сте, че може да бъдете толкова известен в държава, в която никога не сте били?

- Да си призная, не знаех, докато не започнах да обикалям света. Докато не отидох в Германия, където снимах няколко филма. Тогава започнах да го забелязвам. Хора идваха при мен да говорят с Томи Джордаш.

Това ми се случваше не само в Източна Германия, но и в Грузия - бившата съветска република.

Дори в Мексико. Бях там за снимките на един филм. И изведнъж бях изумен, че хора в Дуранго настояваха да ме черпят с тако. Не разбирах какво става, докато не минах покрай една бръснарница, където видях, че дават "Богат, беден" на испански и всички го гледаха. Това обясни всичко.

- Днес, години след сериала, някой разпознава ли ви като Томи Джордаш?

- В Южна Франция. Като отида там, все ще се намери някой, който да ми каже: "Не, не, никакъв Ник. Това е Томи Джордаш и трябва да седне на тази маса." Изумително е колко дълбоко е проникнал сериалът. Много ми става приятно, но винаги ме хваща неподготвен, стъписвам се колко много е повлиял. Имаше голям ефект и хората откликваха на историята.

- Заприличали сте на Ърнест Хемингуей с тази брада. Има ли причина?

- Да. Пуснах брадата заради стареца - героя ми в сериала.

Брадата винаги напомня за Хемингуей. Няколко пъти ме канеха да играя Хемингуей, но сценариите не ми харесваха, а аз не искам да снимам, ако сценарият не е добър. Но да, доста хора са го забелязвали. Не знам защо. Не умея да пиша, още по-малко като Хемингуей. Въпреки че Дейвид (Милч, сценаристът на филма- б.а.)ме изнуди да пиша сценарий за втория сезон на сериала "Шанс". Нали вече имате повече от една телевизия в България?

- О, да, дори са твърде много. Започнаха да се появяват с идването на демокрацията, случи се почти едновременно с падането на Берлинската стена.

- Да, разбира се, че знам за нея. Хубаво е, че нещата са се променили.