Как бих могъл да се определя с една дума ли! Аз съм явление. Никога не съм имал детство. Моите винаги са били кърпени, но чисти и изгладени. Винаги ме слагаха в ъгъла. Защото имаше заможни деца. А ние живеехме в една стая. Имаше много видими прояви, че Евгени е беден, осиновен, дете по-късно на разведени родители. Това разказа пред Мон Дьо за детството си Евгени Минчев. „На баща ми му казваха „пияното Коце”. Беше кожар, винаги приведен над машината. Един ден ми казаха: „Евгени, баща ти умря”. Не пролях и една сълза за него”, върна лентата назад светският лъв и добави: „След това си взех чуковете и заминах за София”.

След това негово решение той казва за майка си: „Видяхме се на моята клетва и на нейното погребение. Моят траур си беше по мой начин. Погребахме я в затворен ковчег. Но никога няма да забравя 12 октомври – нейния рожден ден”, допълни Евгени Минчев.

Стартът си в софийския хайлайф той дължи на естрадната легенда Емил Димитров и неговия импресарио Васил Андреев. „Васил ме видя и вика: „Ау, какво хубаво цигане!”. И ме поканиха в апартамента на Емил Димитров. Като ме видя за пръв път, той ме целуна по бузата”. „Той беше като едно плюшено мече. Седеше кротко в ъгъла, най-често не говореше. Пийваше си, това да”, разказа още Евгени.

На въпрос дали е имало период в живота му, когато е нямал пари, той отговори: „О,да. Навремето, когато живеех с един известен водещ на новините от една известна телевизия, нямах и една стотинка. Тогава срещнах Мая Вапцарова, моята добра приятелка и тя ми даде назаем 50 лева”.