Трифон Иванов си отиде от този свят. Големият футболист живя достойно и накара хиляди да си зададат и да задават въпроси. Да се замислят...
Мика Стоичкова направи същото вчера, когато изпратихме легендата Трифон Иванов без време:
"... Днес говорят сълзите и тишината е смразяваща. Днес всички със сведени от мъка глави, осъзнаващи, че техният Капитан ги повежда към неизбежното!
Медиите се надпреварват да отразяват страданието, но къде бяха, когато Трифон Иванов още дишаше и се смееше...
Същият сценарий ли ще бъде и за другите герои на 94-а? Ще пишете негативни неща приживе, а когато дойде този безвъзвратен миг, ще проливате "истински" сълзи?!
Нима само тогава заслужават почит?! Нека в този труден момент осъзнаем, че трябва да се уважаваме повече и да ценим този исторически феномен, който е онзи вечен отбор - отбор не просто от футболисти, а от достойни мъже, които се бореха за честта и името на България, дадоха здравето си, пожертваха семействата си, искаха цял свят да разбере, че българин е синоним на герой!
Те успяха, затова ще останат безсмъртни в сърцата и душите на поколения напред! Почивай в мир, вечен номер 3!"
