На 31 март излиза "Древна светлина" (превод: Иглика Василева, 304 стр., цена: 20 лв.), един мъдър и вълнуващ разказ за любовта, за болката от загубата и смъртта и за призрака на миналото, който никога не напуска настоящето.
Има ли разлика между спомена и измислицата? Това е въпросът, който не дава покой на Алекс Клийв, театрален актьор в залеза на кариерата си, докато размишлява за своята първа и навярно единствена любов към майката на най-добрия си приятел.
(Клийв знае, че госпожа Памет е голям и неуловим двуличник, но мислите нямат свян и никога не се изненадват.)
Не по-малко опустошителни са и спомените, които го връщат към единствената му непрежалима дъщеря, чиято нелепа смърт от болест или сърдечна мъка остава докрай загадка за нейните родители.
Когато актьорската му кариера най-неочаквано се възражда с покана за участие в главната роля на филм за една мистериозна личност, Алекс Клийв потъва в света на снимачната площадка, a един опит за самоубийство ще му разкрие с болезнена яснота мъката, изгаряща разбитите сърца.
Роден в Уексфорд, Ирландия, през 1945 година, Джон Банвил е ненадминат стилист. През последните десетилетия на XX век придобива изключителна международна популярност, а книгите му печелят отличие след отличие, в т. ч. приза "Франц Кафка" и наградата за художествена проза "Ланан". За издадения у нас роман "Морето" той става носител на "Ман Букър" през 2005 година. Произведения като "Древна светлина" и "Безкрайностите" подчертават качествата на неговата проза, която хвърля мост към творчеството на гениалните му сънародници Бекет и Джойс.
