"Разговори с децата на новото време" (откъс)

Повече информа ция за книгата тук.

Избиране на живот сега и в миналото

Откъде сме дошли? Какво е било, когато сме погледнали от рая и сме решили кога да дойдем и какви искаме да бъдем? Дали се е протегнала една голяма ръка и се е чул глас: „Ти! Отиваш там!". Или просто сме се появили? Материализирали сме се с раждането си?
От другата страна на борда Децата на новото време, независимо дали са Кристални, Звездни или Индиго, често се подготвят и сами избират идването си на този свят.
Много от децата, с които съм разговаряла, си спомнят точно как са избрали родителите си, най-вече заради предизвикателствата, пред които ще ги изправи това семейство. Някои от децата, знаейки, че в този си живот ще бъдат различни, са се спрели на родители, които ще имат възможността и желанието да се грижат за тях. Освен това си спомнят и как са влезли в телата си и как са се родили. Обикновено тези спомени изчезват след шестата или седмата година, но това невинаги е така.
Децата често говорят за миналите си животи. Подробностите в много от случаите са стряскащи, а понякога, с малко проучвания, и проверими. В „Децата на новото време" разказах за едно момченце, което казало на баща си, че иска да взима уроци по китайски. Не че не го знаело, просто имало нужда от малко помощ, за да си го припомни. Било на 6 години. Спомняло си толкова много подробности, че родителите му се поровили в историята на Китай и действително успели да установят кой точно е бил тяхното дете.
За целите на настоящата книга реших да разпитам децата какво си спомнят. След всеки отговор не спирах да се удивлявам как те затвърждаваха със спомените си различните категории, в които попадаха. Звездните деца например често говорят за планети в далечни галактики. И това не са просто измислици. Хора с такива спомени има навсякъде.
...
Ето въпросите, които зададох на всяко от децата:
В.: Какво е да дойдеш в този живот? Наистина ли е въпрос на избор? Спомняш ли си как реши да дойдеш? Как беше? Спомняш ли си откъде идваш? Спомняш ли си други свои прераждания или дори първоизточника на целия живот?

А ето и техните отговори:
Баба Чандра: Беше ми много трудно, тъй като знаех, че ще бъда инвалид.
В.: Наистина ли сама си го избра?
Баба Чандра: Да, сама си го избрах. Знаех, че трябва да свърша „Работата".
В.: Спомняш ли си кога реши да дойдеш?
Баба Чандра: Да, реших го, когато двете с майка ми бяхме на планетата Малдек, преди да бъде разрушена и да се превърне в астероиден пояс.
В.: И как беше?
Баба Чандра: Все още ми беше много трудно, тъй като знаех, че няма да мога да използвам триизмерното си тяло. Навъртах се около родителите си около 10 години, преди да се реша да дойда (да бъда родена), тъй като знаех, че баща ми ще умре и на майка ми ще й се наложи да ме отглежда сама.
В.: Спомняш ли си откъде идваш? Кой е твоят източник?
Баба Чандра: Да, но не мога да кажа това на никого.
В.: Какво си спомняш от другите ти прераждания?
Баба Чандра: Всеки от нас има милиони прераждания зад гърба си. Последният ми земен живот беше в Лемурия.
В.: Спомняш ли си Източника на живота?
Баба Чандра: Да, спомням си как дойдох от Източника на всичко живо.

В.: Ами ти, Джуд?
Джуд: Трудно! Това е първата дума, която изниква в съзнанието ми. Оглеждам се наоколо и виждам хора, които си правят пластични операции и какво ли още не, и това се разминава с усещането ми за целта на нашето съществуване. В този свят има прекалено много материализъм, а не в това е смисълът и причината да сме тук.
Понякога се спирам и гледам как хората преминават покрай мен с автомобилите си. Мисля си, че всички те си имат семейства, имат къде да отидат. Всеки се движи толкова бързо, че не вижда онова, което е пред очите му.
Съзнавам, че разрушаваме Майката Земя, на която живеем, и си мисля какво мога да направя, за да стане тя по-добро място. И точно това ме затруднява. Изключително трудно е да предадеш посланието си, въпреки че медиите предоставят доста възможности. Не е лесно да бъдеш приет от масите, когато имаш да кажеш някаква истина. Трудно е.
В.: Спомняш ли си дали идването ти тук бе въпрос на личен избор?
Джуд: Честно казано, зная, че да дойда тук е мое решение, както и да се връщам отново и отново. Виждам, че има много души, които чакат реда си, за да станат човеци. Опашката е ужасно дълга, макар че на Земята вече има милиарди хора.
Не си спомням решението си да се върна, при все че с всеки изминал ден осъзнавам все по-ясно причината за избора ми. В търсене на тези отговори се свързах с една жена - световноизвестен мистик. Тя ми помогна да осъзная, че сам съм взел решението да се върна тук. Наскоро пак ми прави тълкувание, в което се казваше, че душата ми е много древна, още отпреди да се появи Земята, и че съм решил да дойда тук, за да предам интергалактическо послание на хората. Това бе потвърждението, от което се нуждаех, защото от самото начало знаех тези неща.
Един инцидент силно разтърси душата ми. Случи се, когато бях на 19 години, и представляваше преживяване извън тялото. Умрях и се върнах отново. Именно тогава осъзнах, че сам съм избрал да дойда тук, когато съм се родил, а после да се върна, след като умрях. Имаше причина да съществувам. Оттогава насам живеех само за да я открия.
В.: А какво ще кажеш за Източника, за мястото, откъдето си дошъл в самото начало. Спомняш ли си го?
Джуд: Зная, че енергията на душата ми не идва от Земята. От известно време проучвам произхода й. Очевидно е, че се е появила от мислите на Създателя, но знам обаче, че има още много неща, които на този етап не съм в състояние да разбера.
Мястото, откъдето идва енергията на душата ми, е съществувало преди Земята и дори преди Слънчевата система. Това е всичко, което зная засега, макар че търся и ще продължавам да търся, докато не намеря отговора. Откакто се върнах към живота, след като бях умрял, започнах да разплитам дългата нишка на пътуванията на моята душа. Също така започнах да гледам с други очи на необяснимите парадокси на живота. Един от най-големите е времето и пространството. В.: Ами миналите ти животи? Какво можеш да кажеш за тях?
Джуд: Вече зная, че всички минали животи се случват едновременно, но в измерения с малко по-висока или по-ниска честота. Те наподобяват Земята, каквато е СЕГА, но постоянно нарастват в своето време и извън времето, откъдето идва и парадоксът. Тогава ми стана ясно, че мога да използвам способностите и талантите от миналите си прераждания СЕГА. От този момент започнах истински да се пробуждам и да настройвам душата и целта на живота си към настоящото прераждане.

В.: Ами ти, Уестън? Разкажи ни как дойде тук.
Уестън: Радвах се, че идвам. Когато пристигнах на Земята, осъзнах, че не е нужно винаги да стоя тук, че мога да напускам тялото си, когато искам, затова пътувах доста извън него. Това прави живота в човешко тяло доста по-поносим. Съзнанието представлява едно безкрайно поле от енергия и затварянето му за постоянно в човешкото тяло не е никак забавно. Когато съм в тялото си, съм крайно чувствителен, понеже енергията ми е много силна. По тази причина не обичам да нося дрехи и обувки.
В.: Имал ли си други прераждания? Спомняш ли си ги?
Уестън: Имал съм много животи, повечето интергалактически. Все още се виждам с приятелите си „там". Понякога те идват с мен до Земята и посещаваме други хора, които притежават способността да ни виждат.
В.: Има ли между твоите прераждания някое, което да се откроява сред останалите?
Уестън: Най-забележителното ми преживяване беше в Атлантида, където играех много важна роля в поддържането на равновесие в кристалната решетка. Цялата ни решетъчна система беше построена по т.нар. енергийни меридиани на Земята. Можехме да създаваме енергия и да я насочваме, накъдето пожелаем. По този начин поддържахме равновесието на планетата. Нашите енергийни полета оказваха влияние и върху времето. Умеехме да предсказваме и да променяме времето съобразно активността на решетката. Това енергийно поле бе жив организъм, като всеки друг. Той се самовъзобновяваше в зависимост от нуждите на Земята, уравновесяваше се, уеднаквяваше нещата и поддържаше земетресенията във възможния минимум. На Земята има места, където се освобождават огромни количества енергия. Тази енергия е електромагнитна, също като човешкото съзнание. Поради това бяхме в състояние да поддържаме интуитивна връзка със Земята и живота на нея. Имаше взаимност.
В Атлантида имаше и хора, които смятаха, че силата, която сме впрегнали, може да бъде използвана за лична изгода - за направата на оръжия, с които да се нараняват другите, и да се създаде неравновесие в решетката, така че някои да имат всичко, а други - нищо.
Поради това махнах един кристален ключ, който беше жизнено необходим за задействането на решетката. Така никой не можеше да промени равновесието или посоката на енергийното поле. Накрая един човек на име Лиън успя да възстанови пълната енергия на решетката. В стремежа си да стане най-силен, той организира преврат. В залата с главния генератор се разрази битка и един от основните усилватели излезе от строя. Магнитното поле също се разстрои. Това предизвика нестабилност в земната решетка, което доведе до силна сеизмична активност и гибелта на нашата цивилизация. Мнозина от нас по това време бяха на експедиции и оцеляха. Част от нас отидоха в днешна Полинезия. Други - на Южния полюс. По онова време той не беше замръзнал. Трети се заселиха в земите на днешен Египет. Отначало в Древен Египет хората бяха примитивни, но ние им показахме някои от нашите технологии и цивилизацията им започна да процъфтява. За съжаление алчността присъстваше и там, затова технологиите останаха тайна за повечето хора, само малцина ги използваха, и то за да властват над останалите. Тъй като тези технологии се предаваха от уста на уста, с течение на времето не остана нито един човек, който да ги познава, и започнаха да ни почитат като богове, а не като изпълнени с любов хора, каквито бяхме.
Имал съм и други животи, но най-важен е сегашният. Каквото било, било.
В.: Ами твоят източник, Уестън? Откъде си дошъл в самото начало?
Уестън: Разбира се, че си спомням Източника. Все още ходя там понякога, когато усещам, че се нуждая от уравновесяване. Това е едно огромно поле светлина и енергия, където си всичко и нищо едновременно. Не изпитваш някакво определено чувство, просто потъваш в блаженство. В съзнание си за всичко - ставащ всезнаещ, - но все още съзнаваш и себе си. Това светлинно поле е мястото, откъдето произлизат всички форми на живот и реалности. То е и мястото, където всички живи същества в определен момент се връщат.

В.: Тристан, спомняш ли си как си дошъл на Земята този път?
Тристан: Не исках да се връщам на Земята, понеже си спомнях много от предишните си прераждания тук, а те никак не бяха приятни. С Бог си говорихме (наум) дълго време. Казах Му, че не ми се идва тук, защото не искам отново да преживея толкова много тъга и болка. Бог ми каза, че за мен е важно да го направя, тъй като трябва да науча хората как отново да обичат - много от тях били забравили това.
В.: Спомняш ли си дали си избирал семейството си?
Тристан: Спомням си как бях с Бог, Исус и духовните си наставници и избирахме земните ми родители. Спряхме се на мама и татко и ми беше казано, че те ще се грижат добре за мен. За да дойда на Земята, минах през един много голям тъмен тунел.

(Кристина си спомня как е била в светлинното си тяло, докато е разглеждала Книгата на живота, за да избере житейския си път.)
Кристина: Това, което си спомням, е, че се намирах на някакво просторно място, пълно с нещо като яркорозови и оранжеви облаци, и имаше книга, която можех да прелиствам, за да си избера живота, който исках да живея.
В.: В каква форма беше - материална или някаква друга?
Кристина: Нямах усещането, че се намирам в материално тяло, по-скоро се носех наоколо. Не си спомням какво стана, след като свърших с разглеждането на книгата.
В.: Има ли някакви способи или практики, които ти помагат да си спомниш?
Кристина: Когато медитирам, съм в състояние да изследвам и да си спомням повече.
Риана: Идването в живота е въпрос на личен избор. Спомням си кога реших да дойда... Приближих се до един огромен пурпурен портал и се видях в корема на майка си. Три дни по-късно се родих. Този живот беше лесен. В предишния бях принцеса с мъничък кон. Сега не се налага да вземам уроци по езда на пони, не се налага да живея в палат и не съм обкръжена непрекъснато от рицари. И онези обувки, които носех тогава, ми причиняваха болка.

Откъсът е публикуван с изричното разрешение на ИК Хермес.

Книгата може да закупите оттук.