За автора:
Дена Попова е на 22 години. Учи в Америка, близо до Сиатъл, в градче на име Уола Уола, пише за местния вестник, учи кино и работи по проект за правата на нелегалните имигранти от мексикански произход, работещи в процъфтяващата винена индустрия в щата Вашингтон.
Често си спомня как миналата година по това време беше в Буенос Айрес, където за един семестър не се научи да танцува танго, но пък от хипитата в стария квартал усвои техниката за правене гривнички от възли. Когато й е твърде тъжно за Буенос Айрес, си мисли за Париж, където живя следващия семестър, през пролетта и всеки ден пиеше кафе в Морето за пиене в Белвил, а от масичката гледаше купола на Пантеона.
С насъбраните точки от полети, Дена си заслужи безплатен билет и прекара лятото в Еквадор в къщата на индианска лечителка. Тази година в Уола Уола живее в една къща с приятели състуденти от Непал, Бирма, Свазиленд и Еквадор. Яде люти манджи с ориз, но без хляб и когато и стане много мъчно за нейната къща в София, отваря Google Earth.
