- Сигурни ли сте, че точно това искате да направите?
Понякога падаш на бегом в пропаст. Сякаш си в мултифилмче на „Луни тюнз", където Уил. И. Койота спринтира с всичка сила и краката му продължават да се движат бясно дори след като е минал ръба на скалата, а той спира, поглежда надолу и му става ясно, че ще падне, но нищо не може да стори.
Друг път - в повечето случаи всъщност - нещата не са толкова ясни. Тъмно е, приближаваш се бавно към ръба, понеже не си сигурен в посоката. Опипваш пътя с крака, но продължаваш да се движиш на сляпо. Не осъзнаваш колко близо си до ръба, как меката почва може да поддаде всеки миг, как трябва само лекичко да се подхлъзнеш, за да полетиш надолу в мрака.
Именно тогава Майк осъзна, че двамата с Тиа са на ръба - когато онзи изперкан инсталатор на софтуер с коса като мише гнездо, с безмускулестите и изпонататуирани ръце и мръсните неизрязани нокти ги изгледа и им зададе проклетия въпрос с тон, който бе прекалено заплашителен за възрастта му:
Сигурни ли сте, че точно това искате да направите?
Нито един от тях нямаше всъщност работа точно тук. Вярно, Майк и Тиа Бай си бяха у дома - пищна двуетажна къща в предградието Глен рок, но спалнята, в която се намираха, от известно време се явяваше вражеска територия, където присъствието им бе строго забранено. Майк забеляза с изненада многото останки от миналото. Хокейните трофеи стояха неприбрани, макар че вече не доминираха обстановката, а някак си се бяха свили на етажерката. Постерите с Яромир Ягр (Капитан на Ню Йорк Рейнджърс (р. 1972 г.) - първият чех в Националната хокейна лига на САЩ, който не е бежанец от ЧССР. - Б. пр.) си бяха на стената, макар и избелели - от слънцето, а и от липса на грижовна ръка.
Майк си спомни как навремето синът му Адам четеше „Косонастръхвателни истории" и онази книга на Майк Лупайка за деца спортисти, преборили се с невероятни трудности. Поглъщаше спортните страници, най-вече хокейните статистики, както равин - Талмуда. Пишеше до любимите си играчи с молба за автографите им и ги окачваше с лепенки по стените. Когато ходеха на мач в Мадисън скуеър гардън, Адам настояваше да изчакват играчите на служебния изход на Трийсет и втора улица, близо до Осмо авеню, та да му дадат автографи върху шайби.
Всичко това си бе заминало - ако не от стаята, поне от живота на сина им.
Адам го бе надраснал. Нещо напълно нормално. Вече не беше дете, а някакъв почти юноша, устремил се прекалено устремно и бързо към света на възрастните. Стаята му обаче сякаш не желаеше да го следва. А може би го свързва с миналото, мина му през ума; сигурно Адам все още намира някаква опора в отминалото детство. Нищо чудно да жадува да се върне към онези дни, когато искаше да е лекар, като милия му татко. Към времето, когато Майк бе герой в очите на сина си.
Чиста проба самозалъгване.
Изперканият инсталатор - Майк не бе запомнил името му, Брент или нещо от този сорт - повтори въпроса:
- Сигурни ли сте?
Тиа стоеше със скръстени ръце. Лицето ѝ бе строго. Нямаше намерение да отстъпи. На Майк му се виждаше поулегнала, макар и с непомръкнала хубост. В гласа ѝ нямаше и капка несигурност, единствено намек за раздразнение.
- Да, сигурни сме.
Майк продължаваше да мълчи.
Спалнята на сина им бе доста тъмна - светеше единствено старата косонастръхвателна настолна лампа. Шепнеха, макар че нямаше кой да ги види, нито пък чуе. Единайсетгодишната им дъщеря Джил бе на училище. Шестнайсетгодишният им син Адам бе на екскурзия с преспиване с класа си. Естествено, бе тръгнал с неохота - подобни мероприятия вече му се струваха „тъпи", - но училището ги задължаваше, та и най-„мързелите" от мързеливите му приятели бяха с него, да се оплакват в един глас от тъпотата.
- Нали ви е ясно как става?
Тиа закима в идеален синхрон с клатещата се глава на Майк.
- Софтуерът записва всеки клавиш, който синът ви натисне - каза Брет. - В края на деня информацията се обработва и получавате доклад по електронната поща. В него се съдържа всичко: кои интернет сайтове е посетил; какви имейли е пратил и получил; всяка дума, разменена по месинджърите. Ако направи презентация с Пауърпойнт или създаде файл в Уърд, и това ще е отразено. Абсолютно всичко. Ще можете да го следите и в реално време, ако искате. Просто кликвате на тази тук опция.
Посочи иконката с червеното балонче, в което пишеше ШПИОНИН ЛАЙВ! Очите на Майк шареха из стаята. Хокейните трофеи сякаш му се подиграваха. Не очакваше, че Адам не ги е прибрал. Майк бе играл в хокейния отбор на колежа „Дартмът". После го взеха в „Ню Йорк Рейнджърс", игра една година в кадетския им отбор в „Хартфърд", даже влезе и на два мача в НХЛ. Адам бе наследил любовта към хокея от него. Качиха го на кънки още на тригодишна възраст. Игра като вратар на детски отбор. На подхода към гаража в двора още си стоеше хокейната врата с изпокъсана от времето мрежа. Сума ти часове бяха прекарали, през които Майк с кеф му биеше шайби. Адам пазеше страхотно - нямаше начин някой от големите колежи да не го грабне за отбора си, - но преди шест месеца внезапно се отказа.
Просто ей така. Положи на земята стика, корите и маската и заяви, че повече няма да играе.
Дали пък оттам не бе почнало всичко?
Не беше ли това първият признак, че е в упадък, че се отдръпва в себе си? Майк направи всичко възможно да се примири с решението на сина си, да не бъде като всички онези настоятелни родители, които поставяха знак за равенство между спортния талант и успеха в живота, но истината бе, че отказването го порази изневиделица.
За Тиа обаче ударът се бе оказал още по-болезнен.
- Губим го - бе казала тя.
Майк не беше съвсем убеден. Адам бе преживял страхотна трагедия - един от приятелите му се беше самоубил - и сега явно изживяваше безсилния си младежки гняв. Бе станал затворен и мълчалив. Прекарваше цялото си свободно време в стаята, най-вече над проклетия компютър; играеше на разни фантасмагорични игри или си пишеше по месинджъра с бог знае кого. Нима повечето тийнейджъри не правят същото? Почти не разговаряше с тях двамата, на въпросите им отговаряше рядко, и то със сумтене. Но нима и това е чак толкова извън рамките на нормалното?
Откъсът се публикува със съдействието на ИК Колибри
Книгата можете да закупите тук.
