Ако се уповаваме на твърдението, че Интернет си е глобално село, то блоговете са еквивалентът на виртуалната седянка: някакви хора се събират, говорят, гиздят, 'аресват се... бе, да видиш чудо. Та в тази малка, уж нереална действителност Юлето също си има свое парче „суша". И сега ще ви разкаже как копа и оре по нея, какви плодове бере... и въобще, защо, да му се не види, си харесва блога.
Защото:
Блогът е портфолио:
Ще ви разкрия малка тайна от кухнята. Фикс-микс, ей я на, още топла! - Защо всъщност пиша тук?: Някой си човечец веднъж попаднал на блога ми. Оттам го показал на редактор. Той, като любопитна по рождение и убеждения душа, се запитал: Who the fuck is… Не, за Алис му било ясно, ама коя ли е пък тази Юлия? Ето така се случило всичко. Който търси – намира! Който се „показва" – бива намерен.
Блогът е секс фолио:
О, да. Според мен е много по-добър от сайт за запознанства. Поради няколко основни причини:
- от гледна точка на жена (ъмм, аз): Винаги съм казвала, че си падам по умни мъже. А ако го съчетаем с въображение и капка мистерия – си става коктейл чук. Съответно, ако чета някой пич достатъчно дълго време, значи ме е грабнал... Колко ли е крачката от виртуално до реално?
- от гледна точка на мъж (тоест, другата): Ми, пак важи същият принцип. Какво по-възбуждащо от мацка, която освен да ти го вдига и те предизвиква интелектуално? Айде сега, това с „мъжете мислят с долната глава" е голяма глупост! Четейки мислите на една жена, мъжът ражда фантазия – достатъчно красива (заради слятите букви), безопасна (опа, нали все пак гооврим за нет) и в крайна сметка предизвикателна (когато красотата на образа измести страха).
- от гледна точка на секса (сиреч, и на двамата участващи): Дотук си четохте блоговете, нали? Знаете какво харесвате в общи линии, какво ви вълнува. Няма да губите време в разговори тип: „Какъв искам да стана като порасна". 1, 2, 3... action!
- не на последно място: Каквото и да си мислите, и аз търся голямата любов (ех!). И смятам, че имам доста по-големи шансове под ник julllinkata, отколкото ако се регистрирам в sladur като malka_palava_domakinia... Налиии?
Блогът е отдушник:
Представете си следните ситуации:
- Прибирате се от работа. Бесни, потни, изморени. Искрено ви се иска да напишете статия за „Синьо око против шефски уроки", „Чесън срещу дебилни клиенти" или „Чесън и бой за колеги", без да сте заплашени от уволнение. Нъц. Някак не е в политиката на капиталистическото благо. Виж, в блог може... Ако я нямаше екстрата да недоволстваме, дали щяхме да издържим?
- Бившият: Добър, лош, той все някога създава проблеми. И нЕма, нЕма по-добър балсам за душата от този да го насолиш в блога си. А като се включат и войнстващи жени в подобно положение, нещата направо клонят към утопичен рай. Анти феминизма съм, но и аз съм жена – простете ми:)
- Настоящият: Него може да го хвалите, споко. Само после му пускайте линкове, понеже както бе казал премъдрият ми баща: „Зад гърба на хората се говори само лошо. Добро защо да приказваш, като няма да те чуят?". На майтап де, отпуснете се.
- За всички дребни неща ала транспорт, счупен нокът или пъпка на носа: Хората в блога са човечни отвсякъде. Винаги са готови да ти съчувстват и разберат.
Блогът като терапия:
Колко безсънни нощи сме прекарвали заедно, колко пъти ме е спасявал от ръкави на гърба. Има цяла редица случаи, когато съм си казвала: „Юлее, все пак някои от хората из нета те харесват". Какво му трябва на човек – един комп, едно ранимо его и да е обичан.
Блогът е визия:
Там хората ВИЖДАТ. Снимки, клипчета, музика. По-лесно си представят коя съм всъщност... А как да лиша света от тези „дълбоки кафеви очи", хахаа? А? Грехота ще е.
Блогът е ексхибиционизъм (малко по-сериозно):
Всички поне веднъж сме изпитвали синдрома на Том Сойер. Как ще си умрем напук, колко ще страдат хората и как ще осъзнаят чак тогава какви хипер-ултра-мега-турбо прекрасни личности сме били... Когато разтворят дневниците ни, разбира се. Е, всеки иска да го познават и да го разбират по-добре. Благодарение на backgrounda в блога, това е възможно. Стига на някой да му се рови:)
Коя съм аз в блога:
Кучката, мацката, бейбито, момичето с разбито сърце, разведената жена. Всяка, всичко и навсякъде. Тази нередактираната, разхвърляната, голата...
Така че, знаете къде да ме намерите. Заповядайте на гости някой ден:)
mirobg
на 24.10.2008 в 17:31:00 #21Zero Comments A: Ti startira twija sobstwen Blog 2006, kakwo pi6e w nego? B: Mdam, tam az si pi6a swoi zapiski, ili moite nablüdenija otnosno internet kulturata. A: Dnes jawno ima powe4e ot 100 miliona Blogowe, za6to tazi forma na blogowete e tolkowa atraktiwna za horata? B: Aham...Blogowete nameriha tolkowa mnogo potrebiteli, za6toto e naslednik na home page, i razbira se za6toto interneta kani izpolzwa4ite na Blogowe sami da se prestawjat. I da pres poslednite 5 godini se zapo4no towa masowo otkriwane na Blogowe. A: Tradizionnite medii gubjat votove, dokato se kasat ot potrebbiteli. Koi wsa6tnost 4ete wsi4ko towa? B: Po prinzip mnogo malka broika ot hora...i po prinzip towa ne e nikakaw problem. Blogowete imat sredno njakolko stotina posetiteli... i da sa srawnitelno uspe6ni njakolko hiljadi. A: Za kakwo se pi6e w tezi taka da se kage uspeli Blogowe? B: Mda...nai- uspelite sa mnogo tradizionni i po skoro bezinteresni,zna4i, kolkoto po uspeli, tolkowa po bezinteresni...Horata koito pi6at tam sa we4e poznati ot telewisijata ili drugi medii, musika i tnt. Da i si otkriwat Blog, i ne e nugno da se 4udim, 4e imat mnogo 4itateli. Formata na Blogowete we4e se e integrirala w sweta na mediite. Zna4i ne e taka, 4e moge da se kage Blogowete go prawjat po razli4en na4in ot tradizionnite medii....ne uspelite Blogowe dokladwat to4no kakwoto e po telewisijata i radioto. A: Blogowete se otli4awat s individualnost i li4na reklama. Koja e razlikata megdu Blog i digitalen dnewnik? B: Blogat e digitalen dnevnik...koeto go otdelja ot idejata, 4e blogovete mogat da dostawjat kato parwi aktualna nowina. Te sa po- skoro interesni , kogato se nablüdawa naprimer kak opredeleni tendenzii w ob6testwoto se razprostranjawat. Zna4i, waprosno e, dali Blogovete kato takiwa mogat da razsledwat slu4ki, sabitija...dali waob6te sa w sastojanie... nali ....hora koito si sedjat u doma pred komputara, kakwa wazmognost imat te da namerjat fakti za srutena postroika ili deistwija na politizi predi 15 godini ?...njamat takawa wazmognost. Wsa6tnost te ne produzirat kato parwi fakti ili sabitija, a predawat we4e nali4na informazija... Tazi nugda, watre6no nasilie, da se predstawi6..Eto as sam tuk, towa sam az...nali Az sam 4ast ot towa ob6testwo, no se opitwam da bada razli4en. I wse pak Zero Comments e normalna situazija nali. I wsi4ki potrebiteli sa swiknali s Zero Comments. Towa oba4e e razli4na logika ot tazi kojato sledwat tradizionnite medii... U4udwa6to i sa6tewremenno intersno e , 4e ima bezbroi mnogo user. Zna4i predi 10 godini ima6e razbira se bogata internet kultura, no njama6e potrebiteli.....1,3 miliarda w momenta i waprosa e Razbirame li tazi potenzialnost??
DrEm
на 02.07.2008 в 17:22:48 #20нищо чудно че си разведена, кой ще те търпи такава фца
1chovek
на 01.07.2008 в 22:04:52 #19останах с впечатлението, че въпросната Юлия е нискообразовано същество, а за интелект не мисля изобщо и да повдигам въпрос....
Saso
на 30.06.2008 в 13:47:12 #18... един комп?!? Е тия "български" думички много ги обичам - това компот ли е, компир ли е, какво е?
geek
на 30.06.2008 в 00:48:19 #17krakan krakan, за съжаление шизофренията не се лекува и остава до живот . А за саморекламата има една приказка: "Умря циганката, дето ме хвалеше..." (та трябва сам да се хваля).
Kiba
на 29.06.2008 в 11:12:44 #16Юлия, докога ще се саморекламираш без капка покритие ? Харесал те някакъв редактор, ами тоей същия като теб за това те харесал "Учен ученаго люби, прост - простаго" - имаш за домашно да познаеш кой е казал това.
SeriousSam
на 29.06.2008 в 09:25:21 #15Блогът е преди всичко вик за помощ.. само, че повечето хора са заети със собственото си спасение и нямат нито време, нито мотивация да спасяват някой друг... затова и ефекта е нулев...
Saso
на 29.06.2008 в 04:24:09 #14Охо и голичка била
zloodeiko
на 28.06.2008 в 20:31:20 #13многу ми кефи кату сичку почни да са изрежда да плюй пу автора можи да си помисли чувек, чи тук е пално само су умни ора, а афтурити са глупавити тука и им са смейм ама мноу стье глупаи ва - АФТУРИТЬЕЕЕ
Talkshow
на 28.06.2008 в 15:51:37 #12Юлe ти си адски куха.
Потребител
на 28.06.2008 в 13:55:48 #11Защо аз чета писанията на Юлия Желязкова (и други като нея в тази рубрика)? Поради гадната човешка способност да получаваш удоволствие от чуждото нещастие. Малко ме е срам, но имам смекчаващо вината обстоятелство - авторката в случая никак не страда, тя само леко се излага. Тя задоволява графоманията и чувството си за непълноценност, а аз тихичко воайорствам. Тя препрочита окуражителните коментари и подминава останалите, а аз чакам още. Продължавай, Юлия!
Фарфуй
на 28.06.2008 в 10:15:56 #10Брво за статийката, имах запек и ме отпуши!
chesstrainer
на 27.06.2008 в 22:25:29 #9Защо имам, защо нямам... Очаквам следваща статия "Защо пиша в лаифстайл.бг" Сигурно е много тарикатско да си имаш блог
perkele
на 27.06.2008 в 21:31:59 #8милото
Punko
на 27.06.2008 в 17:36:05 #7Уважаема Жулиета (авторката)! Да те попитам - а какво правиш, когато започнеш да се променяш ? След няколко години ако си съвсем различен човек, от това което си била днес? Имаше едно такова словосъчетание от холивудските филми "Всичко което кажеш или ще кажеш ще бъде използвано срещу тебе..." или нещо подобно. Така че те съветвам да внимаваш какво пишеш и да гледаш кой го чете Твоят Ромео
Zlayer
на 27.06.2008 в 16:44:26 #6"- не на последно място: Каквото и да си мислите, и аз търся голямата любов (ех!). И смятам, че имам доста по-големи шансове под ник julllinkata, отколкото ако се регистрирам в sladur като malka_palava_domakinia... Налиии?" баси... що за човек трябва да си, за да търсиш голямата си любов в нета... омг...
Gremlin
на 27.06.2008 в 15:03:42 #5Те! Това е да си направиш безплатна реклама! Всъщност като цяло си е добре отново бих казал приятно написана статия! И все пак...вече незнам какво да мисля за повечето хора тук! Единият стигнал до екзистенциалния извод, че блог не му трябва, другия прекарал 13 години в сайтове за запознанства (той си е направо за оплакване). А сега и любимата авторка я навели мисли за и-нет пространството! Аз лично смятам да приема статията от комерсиалната част пък и поне не е няква депресантска!
Cloud
на 27.06.2008 в 14:32:35 #4Така че, знаете къде да ме намерите. Заповядайте на гости някой ден а нещо линк кака да метнеш, за да ти видим писанията
Cloud
на 27.06.2008 в 14:31:23 #3Що се смени снимката
zloodeiko
на 27.06.2008 в 14:22:14 #2Блог може да си има куцо и сакато (откъм мисловни функции говоря), АВТОРА е важен