Ако се уповаваме на твърдението, че Интернет си е глобално село, то блоговете са еквивалентът на виртуалната седянка: някакви хора се събират, говорят, гиздят, 'аресват се... бе, да видиш чудо. Та в тази малка, уж нереална действителност Юлето също си има свое парче „суша". И сега ще ви разкаже как копа и оре по нея, какви плодове бере... и въобще, защо, да му се не види, си харесва блога.

Защото:

Блогът е портфолио:

Ще ви разкрия малка тайна от кухнята. Фикс-микс, ей я на, още топла! - Защо всъщност пиша тук?: Някой си човечец веднъж попаднал на блога ми. Оттам го показал на редактор. Той, като любопитна по рождение и убеждения душа, се запитал: Who the fuck is… Не, за Алис му било ясно, ама коя ли е пък тази Юлия? Ето така се случило всичко. Който търси – намира! Който се „показва" – бива намерен.

Блогът е секс фолио:

О, да. Според мен е много по-добър от сайт за запознанства. Поради няколко основни причини:

- от гледна точка на жена (ъмм, аз): Винаги съм казвала, че си падам по умни мъже. А ако го съчетаем с въображение и капка мистерия – си става коктейл чук. Съответно, ако чета някой пич достатъчно дълго време, значи ме е грабнал... Колко ли е крачката от виртуално до реално?

- от гледна точка на мъж (тоест, другата): Ми, пак важи същият принцип. Какво по-възбуждащо от мацка, която освен да ти го вдига и те предизвиква интелектуално? Айде сега, това с „мъжете мислят с долната глава" е голяма глупост! Четейки мислите на една жена, мъжът ражда фантазия – достатъчно красива (заради слятите букви), безопасна (опа, нали все пак гооврим за нет) и в крайна сметка предизвикателна (когато красотата на образа измести страха).

- от гледна точка на секса (сиреч, и на двамата участващи): Дотук си четохте блоговете, нали? Знаете какво харесвате в общи линии, какво ви вълнува. Няма да губите време в разговори тип: „Какъв искам да стана като порасна". 1, 2, 3... action!

- не на последно място: Каквото и да си мислите, и аз търся голямата любов (ех!). И смятам, че имам доста по-големи шансове под ник julllinkata, отколкото ако се регистрирам в sladur като malka_palava_domakinia... Налиии?

Блогът е отдушник:

Представете си следните ситуации:

- Прибирате се от работа. Бесни, потни, изморени. Искрено ви се иска да напишете статия за „Синьо око против шефски уроки", „Чесън срещу дебилни клиенти" или „Чесън и бой за колеги", без да сте заплашени от уволнение. Нъц. Някак не е в политиката на капиталистическото благо. Виж, в блог може... Ако я нямаше екстрата да недоволстваме, дали щяхме да издържим?

- Бившият: Добър, лош, той все някога създава проблеми. И нЕма, нЕма по-добър балсам за душата от този да го насолиш в блога си. А като се включат и войнстващи жени в подобно положение, нещата направо клонят към утопичен рай. Анти феминизма съм, но и аз съм жена – простете ми:)

- Настоящият: Него може да го хвалите, споко. Само после му пускайте линкове, понеже както бе казал премъдрият ми баща: „Зад гърба на хората се говори само лошо. Добро защо да приказваш, като няма да те чуят?". На майтап де, отпуснете се.

- За всички дребни неща ала транспорт, счупен нокът или пъпка на носа: Хората в блога са човечни отвсякъде. Винаги са готови да ти съчувстват и разберат.

Блогът като терапия:

Колко безсънни нощи сме прекарвали заедно, колко пъти ме е спасявал от ръкави на гърба. Има цяла редица случаи, когато съм си казвала: „Юлее, все пак някои от хората из нета те харесват". Какво му трябва на човек – един комп, едно ранимо его и да е обичан.

Блогът е визия:

Там хората ВИЖДАТ. Снимки, клипчета, музика. По-лесно си представят коя съм всъщност... А как да лиша света от тези „дълбоки кафеви очи", хахаа? А? Грехота ще е.

Блогът е ексхибиционизъм (малко по-сериозно):

Всички поне веднъж сме изпитвали синдрома на Том Сойер. Как ще си умрем напук, колко ще страдат хората и как ще осъзнаят чак тогава какви хипер-ултра-мега-турбо прекрасни личности сме били... Когато разтворят дневниците ни, разбира се. Е, всеки иска да го познават и да го разбират по-добре. Благодарение на backgrounda в блога, това е възможно. Стига на някой да му се рови:)

Коя съм аз в блога:

Кучката, мацката, бейбито, момичето с разбито сърце, разведената жена. Всяка, всичко и навсякъде. Тази нередактираната, разхвърляната, голата...

Така че, знаете къде да ме намерите. Заповядайте на гости някой ден:)