Когато снимах „Шивачки", аз все още нямах намерение да кандидаствам в НАТФИЗ. За тази роля бяха изпробвани над 200 момичета, които вече бяха студенти, а аз не. Никога не съм мечтала да вляза в НАТФИЗ, но пък винаги съм искала да се занимавам с актьорство, за което трябва образование. Не може да си самоук. Много са малко тези таланти - например Наум Шопов, Невена Коканова, които не са завършили академията, а са невероятни актьори.
Какво да очакват зрителите от „Шивачки"?
Много хора, преди да са гледали филма, смятат, че това е просто история за три момичета, които се опитват да избягат от безработицата в малкия град и идват в София, за да търсят работа и по-добро бъдеще. Да, това е така, но не е всичко, защото иначе щеше да бъде много скучно. Проблемът с безработицата вълнува много млади хора в цялата страна. Момичетата във филма умеят само да шият, но озовавайки се в София, се впускат да търсят много емоции. Това е филм и за любовта, за приятелството - дали съществува то изобщо, за прошката.
Доволна ли си от крайния резултат?
Разбира се. Доволна съм, защото играя няколко роли, тоест не съм еднопластов герой - сменям няколко типажа. В началото хората ме виждат като едно селянче, постепенно се превръщам в жената Катя, успяла по някакъв начин и отличаваща се от другите две момичета.
Никога не се страхувам от провала. Ако се проваля, продължавам напред с нещо ново. Все в нещо няма да се проваля.
Докъди си готова да стигнеш, за да осъществиш целите си? Коя е границата, която не би прекрачила?
Имам ценостна система и не бих плюла на себе си.
От какво зависи реализацията на младите хора в България?
Не на последно място и от късмета. Важни са целите, разумът, добрият личен пример. Нещата много зависят също от семейството и средата, в която си израснал. От значение е и искат ли да се развиват, искат ли да учат, какви са техните амбиции.
Как протече снимачният процес? Лесно ли беше партньорството с Александра и Елен?
Ние живяхме заедно 1-2 седмици, за да се сплотим още повече и наистина станахме близки. Работихме с много готини хора, събрахме се страхотен екип. Получи се спойката и това се вижда и на лентата. Сценарият също беше разкошен - когато го прочетох, страшно много ме развълнува. А за зрителите това е важното - филмът да ги докосне, да ги развълнува по някакъв начин.
Как оценяваш българското кино в момента?
Признавам си, че нямам много физическо време да гледам кино. По-често ми се случва да отида на някое ново театрално представление. Според мен има много добри български режисьори. За съжаление нямаме толкова възможности - няма пари да се правят добри филми. Не се отпуска достатъчно бюджет за тях. Като че ли това е главният проблем. Иначе имаме страхотна актьорска школа. Аз съм имала възможност да играя на една сцена с Николай Урумов, Христо Гърбов, Ванча Дойчева и Димитър Еленов, който всъщност ме качи на сцената на Народния театър.
Защо тогава хората нямат доверие в родното кино?
Може би са предубедени по някакъв начин, а не знам защо - имаме толкова добри актьори, такива, каквито може и да не се родят повече.
Какво не достига тогава? Явно не са само парите, защото балканските ни съседи направиха добри филми с малък бюджет...
Често съм си задавала този въпрос. Имаме добри режисьори, добри актьори, но може би невинаги се пишат интересни сценарии. Доста режисьори се стараят да вкарат много неща в един филм и така се изгубват по пътя към целта си.
Аз харесвам българското кино. Сега например говорим за "Шивачки" - появил се е хубав филм, който трябва да се гледа. За мен целият труд си заслужава и това ще се види.
Играла си един сезон в театралната постановка „Кукувицата". Смяташ ли да продължаваш с театъра или ще се насочиш изцяло към киното?
Когато учиш в НАТФИЗ, е неизбежно да не се качиш на сцената и да не усетиш магията на театъра. Но като че ли аз не съм толкова за театър... киното е моята страст. божавам да се снимам и съм готова на всички рискове в името на роля.
Кой е най-хубавият филм, в който си се снимала?
"Шивачки". Харесвам всичките си роли, защото във всяка съм вложила емоции. Но при "Шивачки" най не ми се искаше да свършва снимачният ден.
Какво обичаш да правиш през свободното си време?
Обичам да спя, особено когато вали, да гледам някой хубав филм и да релаксирам. Обожавам също сауната.
Последният филм, който силно те е впечатлил?
"Когато един мъж обича една жена" с Анди Гарсия и Мег Райън. Историята и актьорската игра на Мег Райън са страхотни. Впечатли ме начинът, по който тя се бореше през цялото време. Мен все такива роли ме влекат - силно драматични. Винаги ме привличат сълзите, драмата, дълбочината, чувствителността, емоцията.
Един от любимите ми филми е "Перфектно убийство" с Майкъл Дъглас и Гуинет Полтроу. Мечтая си да изиграя такава роля.
Актриса или актьор, на когото се възхищаваш?
Клинт Истууд - като актьор и като мъж. Ал Пачино също ми е любим. Като актриса харесвам много Джесика Ланг, тя има мощно присъствие, а и ми допадат актрисите, които играят с очи.
Европейско или американско кино?
Не съм запозната достатъчно с европейското кино. Прекалено млада съм, имам да изгледам още толкова филми, от които да се уча. Затова съм си определила няколко дни в седмицата, през които да гледам филм след филм.
Смятам обаче, че можем много да се научим от американците - колкото и да ги оплюваме, те правят и изключително силни филми.
С кой режисьор мечтаеш да работиш?
Преди около 2 месеца започнах да гледам "Сибирският бръснар" и го спрях. Не можах да го догледам, защото може би не се чувствам достатъчно готова. Но скоро пак ще си го пусна. Мечтая един ден да имам щастието да се срещна именно с Никита Михалков. Въпреки че едва ли ще стане...
