Изживяването на малкия реванш да видиш зала 1 на НДК претъпкана заради българска рок група.
Ето това е една от големите емоции, която над 4000 души преживяха в петъчната вечер преди, по време и след концерта на „Щурците".
Остава разбира се горчивото чувство и тихото съжаление, че тази 40-годишна банда с нейните поостарели момчета е единствената наша рок група, която може да пръсне по шевовете зала 1.
Но и така да е, емоцията си струваше. През тези 2 часа и половина всеки един от дошлите на концерта откри своя начин да се почувства добре.
Едни заради спомените, други - верните фенове, заради хъса пак и пак да чуят любимата група, трети - заради рокерската тръпка от онези години.
Това последното явно беше и в дъното на освиркванията, с които публиката посрещна след края на концерта цветята, поднесени от името на кмета Борисов.
Генералът не трябва да се притеснява, това няма социологическа стойност - просто хората се бяха върнали за миг в хипарските 70-те.
Иначе какво да очакваш от концерт, започнал с родната рок класика „20 век"?
Веднага стана ясно, че представянето на новия албум на групата „На прага на сърцето" е повод Кирчо, Пеци, Валди и Жоро да изпълнят за пореден път големите си хитове от последните 40 години.
Още по средата на концерта публиката вече беше пощуряла след „Конникът", „Сватбен ден", „Рок в минало време", така че първите акорди на „Две следи" предизвикаха бурята.
Тя вилня до края, усилена от няколкото жици, пуснати от Пеци, а кулминацията дойде с поредицата „Не умирай" (нали си спомняте - „черен кон ли умира там на белия сняг...), „Хамлет", „Среща", „Вкусът на времето", „Клетва" - допълнително усилила емоциите, при спомена за шедьовъра на Иван Андонов „Вчера".
Завесата трябваше да бъде спусната под акордите на „Хей Джуд" - за да не забравяме все пак, че легендите някога са били реалност - но неистовият рок ентусиазъм на публиката извоюва непредвидения бис „Кой е той".
Това е. Остава да се питаме кога наши „рокаджии" отново ще докарат правостоящи в зала 1. Или пък трябва да чакаме 50-ата годишнина на „Щурците"...