Животът е радост и тъга, приятели, животът е радост и тъга! Достигнах до това мъдро заключение, след като в рамките на ден и половина успях да осъществя мечтата си и напълно да се разочаровам от нея. Говоря ви за най-съкровената, най-истинската мечта, която някога съм имал - да съм собственик на магазинче за алкохол.
Да, вярно, повечето хора си мечтаят за други неща, за здраве и подобни глупости, но Минчо П. Ставрев не е повечето хора, приятели..., мисля, че както вие, така и бившата ми жена сте наясно с това. А така и така я споменах, секунда само да вметна - ако случайно прочете това, нека да е наясно, че аз пари не връщам..., и да спре да ми звъни, защото и телефон не вдигам, тя първо да ми върне годинките, дето ми похаби, пък аз тогава ще й върна парите!
Но както и да е, за друго ви говорех - за осъществената си мечта!
Всичко започна, когато Митрев от втория етаж реши да прави мазето си на клекшоп. С изглед към улицата е, вика, защо да не спретна едно малко магазинче. Това го обсъждахме на някакво събрание на кооперацията, аз точно бях заспал, но като чух идеята на Митрев, сякаш слънчев лъч блесна в мрака на съзнанието ми!
Една седмица, приятели, една седмица му нося армагани, за да ме вземе на работа, каквото хубаво имах вкъщи, занесох му го - това препарирания фазан, това острия ми нож за хляб, това на парното топломерите, всичко, всичко му занесох... Накрая той вика добре, ще те взема на пробен срок за една седмица и ако се държиш прилично, ще удължим срока.
Но какво означава да се държа прилично, приятели, какво означава Минчо П. Ставрев да се държи прилично, патам ви? Ми, че на мене бутилките са ми като деца, радвам им се, милвам ги, говоря им..., и като слязох в мазенцето на Митрев, като видях всичкия накупен алкохол, реших, че никога повече няма да изляза оттам и че това не е мазе, а рай. Обаче след малко минава един и иска да си купи бира. Как така, бе? Откъде накъде!? И го изгоних. Ще ми пипа бутилките! Пълно е с ненормалници, значи!
Минава още половин час и идва друг за мента, пита - има ли мента, казвам - има, но ако не изчезнеш на мига ще я изпия пред тебе и ще ти строша бутилката у тиквата! И така цял ден - всичките бутилки опазих, освен шест, които изпих, пазейки! Но няма благодарност на тоя свят, приятели, няма благодарност!
На следващия ден по обяд Митрев ме уволни. Гонел съм му бил клиентите! Дълго се пазарихме, де..., тоест - той ме дърпаше за краката, а аз се държах за тръбите на парното и отказвах да изляза, но в крайна сметка успя да ме издърпа и ми каза никога повече да не се връщам в мазето му. Тежки думи бяха това, приятели, тежки думи от съсед!
И ей ме сега, свил съм се на геврече пред Митреви, на изтривалката, и чакам втори шанс. Чувал съм, че повечето хора заслужават втори шанс, но пък от друга страна аз нали ви споменах, че не съм повечето хора, та не знам, ще видим... Дано човек да излезе тоя Митрев, дано..., такова, правилно да ме разбере, аз за... за негово добро, нали... , той си мисли, че пфффф не е таххха, не е така..., аз още наффффремето като детенце, нали, мечтаеххххх по малко, по малко, обаччччччче пппфххххррррр...
Текстът е публикуван на www.vchera.bg
