- Казвам се Антон. Аз съм новият Ви съквартирант.

Жана беше чувала това поне сто пъти досега, защото в квартирата в София, в която  живееше, се нанасяха предимно студенти и то за кратко. Апартаментът беше тристаен с
кухня. Жана живееше с Мария, студентка по психология, която в момента беше на семинар в Полша, а третата стая се отдаваше под наем, предимно за няколко месеца. Жана му подаде ръка, представи се и го въведе.

Апартаментът беше светъл, малко неподреден, но това не подразни Антон, който беше живял на много различни места по време на студентския си живот. Той учеше в Свищов, но беше дошъл в София да поработи за няколко месеца, понеже приятелката му си беше намерила стаж в столицата.

Антон последва Жана в коридора и тя му показа една малка, но приветлива стая с легло, бюро, малка етажерка и гардероб. Разказа му за правилата на съвместния живот в тяхната квартира, какво е позволено да се прави и какво - не. По принцип Жана не беше словоохотлива, но от Антон се излъчваше едно спокойствие и уравновесеност, които я предразполагаха. Той слушаше внимателно, кимаше и се усмихваше. Беше някак толкова смирен и невинен, че на Жана ѝ се прииска да го вземе в ръцете си.

Каза му, че е писателка, която събира идеи за книгите си от съвместния живот с различни хора. Сега, въпреки че беше лято, а Жана се инспирираше от лятото, нищо не можеше да напише. Отдавна не беше изпадала в такъв безплоден период. Каза му, че работи вкъщи и няма проблем да я безпокои по всяко време. Остави го и леко замаяна отиде в стаята си. Седна на леглото и се почувства някак по-щастлива. Какво беше станало - беше ли се влюбила в младежа или просто той ѝ даваше чувство за сигурност, което тя не беше получавала от никой мъж досега? А тъй като в момента тя нямаше мъж до себе си, това я правеше още по-уязвима и податлива.

Дните се заредиха, Жана започна да пише, освен това намираше време и да домакинства. От нея бликаше енергия, струваше ѝ се, че е станала по-добър човек. Стараеше се всяка вечер да има ядене и заедно с Антон вечеряха и говореха за нещата от живота - за Жана най-важното бяха книгите ѝ, за него - приятелката му. Двамата успяваха да намерят много допирни точки помежду си и понякога говореха до среднощ, без да усещат как минава времето.

Една вечер, беше средата на юли, Жана беше излязла на терасата с чаша вино да се разхлади и да погледа звездите. Антон се прибра късно от работа, каза, че е изморен, но Жана настоя да му налее чаша вино, за да се отпусне. Двамата отпиваха бавно и съзерцаваха звездите. Искаха да си кажат много неща, но сякаш се разбираха без думи.

- Какво ще направиш ако видиш падаща звезда? - обърна се той към Жана.

- Няма да си пожелая нищо, в момента се чувствам много щастлива - промълви Жана и му се усмихна.

Антон погали лицето ѝ, доближи се до нея, устните му потърсиха нейните... Жана се отдръпна, извика „Не" и се прибра в стаята си. На сутринта Антон си беше тръгнал без да се обади. Жана завърши книгата си и посрещна новия съквартирант за есента. Той не беше от София и тя се зае да му показва столицата.

Беше топъл октомврийски ден, бяха седнали в едно кафене в центъра, когато Жана чу:

- Извинете, имате ли огънче?

Жана се обърна. Беше той. Беше Антон.