Напоследък в моето обкръжение често става дума за ретрото, което хората тук така много обичат. Получи се едно натрупване на неща и събития. Започна се с няколко ретро партита, на които бях. Те, макар и приятни, ми дойдоха в повече. Оказва се, че изборът за вечерно парти е между ретро, ретро диско, кючеци и някакъв странен мейнстрийм.

После прочетох коментар в иначе уважаваното издание Капитал Light - че е трудно да избереш съвременна музика за парти и затова хората обичат ретро.

Бляяяяяяяяяяяя. Малко се впрегнах, защото аз обичам да слушам нови и интересни неща и мисля, че има доста съвременна музика, на която може да се танцува. Забрави за радиа като City и Nova, говорим за наистина добра музика, такава, която е трудно да определиш стилово като диско, инди, бритпоп, поп. Рокендрол. На нея можеш да танцуваш и да се депресираш толкова успешно, колкото на Creep на Radiohead.

Наистина, в София няма място, на което хората могат да чуят съвременна и интересна музика. Няма и такова радио, което да се е концентрирало изцяло върху тази задача. Повечето клубове и комерсиални радиостанции вървят по пътя на най-малкото съпротивление. Пускат се по течението, вместо да създават среда.

Дали отговорът не е в прекаленото вторачване на българите в миналото и историята им? Обясняваме си недостатъците си или със соца, или с "турското робство". Повод за национална гордост също са неща, станали в миналото - някоя победа над византийците, над кръстоносците, славянската азбука. Без изобщо да си даваме сметка, че ние, съвременните българи нямаме принос за това.

В рамките на собствените си животи също сме ужасно меланхолично настроени и обичаме да си спомняме за минали неща. Което прави голямо впечатление на фона на леко липсващата мисъл за бъдещето.

Музиката също е измерение на живота. Слушайки ретро, хората се пренасят отново в миналото и продължават да живеят там. Вместо да търсят съвременни и нови неща.

Ще заживеем ли някой ден най-после в today?

 

http://kimglowfishinsider.blogspot.com/