Всеки има изисквания за човека, с когото иска да бъде. И докато всички се подписваме под качества като мил/а, грижовен/а, интелигентен/а, добре изглеждащ/а, напоследък се изненадвам как хората превръщат подредения в главата си профил в абсолютно мерило за запознанство.

Имах една колежка в университета, според която мъжът се познаваше по обувките, часовника и колата. ОК, дори да се съгласим с нея, пак ококорвах очи, когато тя допълваше: „И не искам зодия Близнаци!" Явно от горчив опит, тя беше решила, че зададе ли се такъв мъж на хоризонта, нито обувките му, нито часовника му, нито колата му щяха да го спасят от игнориране.

В магазинът до нас пък бай Георги разсъждава по друг начин - „Тя" да готви вкусна мусака, да уважава майка му и да разбира от счетоводство, за да му помага в търговията. Пак се съгласявам, че това не са лоши изисквания. Обаче! „Не ща блондинки" - казва той, били „въртиопашки"!?

Треньорът ми по йога държи на атлетично тяло и желание за здравословно хранене у една дама. Но повдига вежди - „Да не чете модни списания!"

Замислям се колко нереално „профилираме" евентуалните си партньори. От всички нови срещи с непознати, си изграждаме странна система от ценности, качества и разбирания за човека до нас. Забравяме, че всеки човек може да разчупи границите на мисленето ни, да покаже нови черти на характера си, да допринесе с уникалните си идеи за изграждане на приятелство, връзка, познанство.

Има ли наистина значение дали съм брюнетка, 60 кг., и живея в Люлин например? За някой, който иска да ме опознае не е ли по-важно, че обичам да рисувам, да правя страхотни палачинки и да слушам музика на живо?

Нормално е да слагаме критерии за хората,  с които общуваме, но трябва ли те да са готов набор, който да прилагаме безогледно върху всеки? Не е ли по-добре да преценим човека срещу себе си според собствените му думи, дела и заслуги? Така че вместо „не искам пушачка", „не искам музикант", „не искам адвокати" - да можем да решим: „Надя не е мой тип", „Боби има твърде различни интереси от моите", „Васко е готин, ама понякога ме дразни".

Не е лесно да освободиш мисленето си от стереотипи, изковани от собствените ти предразсъдъци. Но съдбата има странно чувство за хумор и понякога те среща точно с твоя „противоположност", в която безумно да се влюбиш.

Колежката е от две години с едно момче, което ходи само с най-удобните си кецове, кара колело и вечно закъснява. Но държи ръката и, когато тя има нужда от него и и помага да развива бизнеса си.

Бай Георги затваря магазинчето по-рано, за да сготви на децата си, понеже жена му все прегаря манджите. Но е добра майка и възпитава две невероятни деца.

С треньора ми се сблъскваме всеки месец на будката за вестници, когато издават новия "Vogue", за да го купи за приятелката си. А тя е чудесен дизайнер и всичките си клиентки изпраща на йога.

Поуката май е, че всички плюсове и минуси на един характер, не са част от предварително изготвен списък - те са балансът, който ни прави интересни хора.

 

Материалът е предоставен със съдействието на социалния клуб за необвързани