Това е. Вече не съм барман. За добро или за лошо, снощи беше последната ми смяна, прекарана на тази позиция. Даже не можах за последно да си направя веселото - избори, ден за размисъл, не се продава алкохол. И затова цяла нощ зяпах HBO, наливах се с кафета и хрупах пуканки.

Какво научих за двете години там? Какво получих? Какво изгубих?

Спрях да вярвам на хората. Не напълно де, но съм много по недоверчив, отколкото преди това. И започнах да се вслушвам много по-внимателно в това, което казват. Информацията наистина движи света.

Преди това бях като изваден от кутийка - чист, светъл, позитивен, алтруст и в общи линии балък. Превърнах се в ... (тук следва малко замисляне, отпиване от бирата и зареждане на Metallica в Winamp-a) в леке. Отракано леке, нагло и борбено, умеещо да реагира във всякакви ситуации. Да - пия. Да – пуша, и то не само цигари. Лъжа понякога. Играя еврофутбол. Псувам.

Не отстъпвам. От нищо. И никъде.

Същевременно, сякаш се научих да помагам. Да разбирам. Да изслушвам. Да правя разлика между истината и лъжата в очите и думите на околните. И да, научих се да "натоварвам" сметките. Както и да правя компромиси за бедни и закъсали клиенти.

Научих се как се ръководи заведение, понеже шефовете бързо надушиха, че съм изпълнителен и работлив, та малко по малко все по-голяма част от нещата за вършене бяха оставени на крехките ми плещи. Научих се как да ръководя персонал. Да го сплотявам. Научих се да поощрявам и да глобявам.

И да подмолствам, отстранявайки от пътя си елементите, които по един или друг начин не ми харесваха.

Промених изцяло режима си. Това ми коства много - от личния живот предимно. Будувайки зад бара и чудейки се какво да правя качих доста килца, определено изгубих форма и получих плашещи сенки под очите.

Но пък придобих неоценим опит в "кръчмарски мелета". Ха дано не ми се наложи да го ползвам някога, но все пак май е плюс. И се научих да гледам много страшно :)

Изкарах страшен късмет, та не ядох нито веднъж бой. Някой колеги не могат да се похвалят със същото.

Да се подмазвам и да си изпросвам почерпка и бакшиш. И да успокоявам развилнели се клиенти само с думи - къде благи и спокойни, къде с ръмжене.

Да се оправям с налични средства и да импровизирам. Когато нещо се е развалило или липсва или е развалено или просто нещо неочаквано е станало. А заведението трябва да продължи да работи и зад бара съм сам.

Научих много неща. Спечелих интересни познанства. Изгубих шанса да ходя на доста концерти, мачове и една годеница, която не искаше да стои сама по цяла нощ и да се чуди дали ще се прибера.

Всъщност, след смяната ми днес останах ужким да пия кафе с една от колежките. Факт е, че е готина... После останах да уча едно от новите момчета как да пуска еврофутбол. Факт е, че е балък. После пък останах да...

Факт е, че не ми се тръгваше.

Обаче в един момент го направих. И не смятам да се връщам. Едва ли имаше по-добър момент Джеймс Хетфийлд да запее "Turn the page" ...