По принцип нощната ми смяна е до 07:30 сутринта, когато колегата - весел, бодър и готов за подвизи - идва, ухилва се, проверява дали дремейки не съм направил някой гаф и ме изстрелва да почивам.

Днес обаче прекрасният момък - когото лично аз съм обучавал, така че е нормално да има брак в поведението - ми се яви залитайки към 08:30.

След 15 минути критично цъкане с език и четене на конско - а аз чета конско като за световно - го оставих с напористата вълна полу-будни софиянци, искащи да му ударят по едно воднисто кафе преди да отидат на работа.

Прибирането си няма да го описвам. В марширутката попаднах на "най-най-най-любимия" си шифьор, един пичага, когото съм кръстил "Лудия Макс ". Има си причина. Не уважава ни на йота правилника за движение, кара с междугалактически скорости и се зъби на клиените - поне на по-безобидните на вид, на мене все ми говори на "пич".

Стигнах някакси жив до нас. Niiiice. И оттук започнаха грешките ми.

Вместо да се набутам в леглото, да изключа телефоните и да поема към вечните ловни полета поне за 6-7 часа, аз реших, моля ви се, да си изиграя ходовете в онлайн игрите  (много лесно се зарибявам по тях, мамка му!!!).

Играта нещо ми потръгна, та реших да си направя кафенце. Като ще е гарга, да е рошава, си казах и си направих кафе, което би събудило и мъртвец.

10:15 - Изиграх всички ходове във всички джитки. Пробвах да заспя.

10:20 - Усетих се, че би било добра идея да махна дрехите, с които съм киснал зад бара.

10:35 - Станах и реших да излезна да се поразтъпча малко, че да заспя.

Разтъпкването беше... продължително. Първо минах да платя интернети, телефони, вноски, etc ., че да ми е мирна главата. После минах през еврофутбола в квартала да видя програмата. Пийнах едно сокче, понамигах малко на сервитьорките, позаложих малко пари...

11: 15 - Реших, че е крайно време да ми се доспива и се отправих към нас.

По пътя обаче минах през фризьорския салон и що да видя - любимата ми фризьорка (със стегнатото дупе) на работа. Влезнах ужким да я поздравя.

12:00 (горе-долу) - Излезнах остриган и с подкъсени баки. Тя искаше и брадата да ми подкъси, ала аз се борих мъжки и не й дадох. Каза че е разочарована от мене.

12 иииии нещо - Взех душ. Науката дълго ще иска обяснение как не се пребих в банята, защото си бях заебал някъде джапанките и се разхождах бос по мокрите плочки.

12 и още нещо - Заспах на дивана, докато си четях вестника...

... някъде в ранния следобед - Звънна ми телефонът. Мацка. Препсувах я и затворих.

... мааалко по-късния следобед - Пак телефона. Същата мацка. Малко по-възпитано я отрязах, но пак я отрязах. Изключих телефона.

... след още малко - Другия телефон, този път приятелче. Задаваше ми някакви въпроси, отговорих му, пожелах му лек ден и го препсувах чак като затвори.

17:30 - Събудих се. Лазя на 4-ри крака към кухнята за кафе.

18:00 - Пия кафе, преглеждам си пощата, пиша коментари за блогове и си чета хороскопа. Имам уговорка от една седмица да се вилнее в Студентски град и почвам да въртя телефони и да уговарям хора.

19:00 - Още се занимавам със същото, пия второ кафе. От Студентски град се преместваме към проектоплан за запиване в центъра.

20:00 - ОЩЕ се уговарям с хора. Предимно ги псувам. Идеята вече е да сме на рок клуб и да слушаме някакви хеви метъл самодейци.

21:00 - Псувайки, се изтрелвам от нас. След хвърлен чоп се отправям към заведението в центъра и хората, които са разбрали, че ще се видим там.

21:30 - Псувам по телефона близък приятел, който се опитва да ме ориентира из преките на Витошка. Намирам заведението с помощта на полицай (нали и от тях трябва да има полза?). Вместо здрасти, с приятелчето ми разгорещено се драпаме кое е ляво, кое е дясно и как са му дали книжка, като не познава основните посоки. Приятелката му ни успокоява.
Разбирам, че все пак ще ходим и на рок концерт, и че са ми довели мома да я забавлявам. Запознават ме с нея. Публично заявявам, че съм гей.

... към 23:00? - Групата се оказва добра. Мадамата ме черпи бира след бира. Пурите ми свършват (аз съм спрял цигарите, за лули и пури никой не е казвал нищо) и съм нещастен. Почвам да размислям дали съм гей.

00:00 или около този час - Мадамата вече ми се струва адски привлекателна, свойски съм я гушнал и й обяснявам нещата от живота. Тя, въпреки че ЕГН-то й започва с по-малка цифра от моето, ме слуша с явен интерес.

... след 00:00 - Опитвам се да пазя равновесие в тоалетната на заведението, докато с едната ръка правя нелепи опити да се закопчая, а с другата говоря по телефона. Не помня с кой и искрено се надявам, че не съм му казал неща, за които да съжалявам.

... към... примерно 2:00? - С пича, дето ме доведе в... дето ме изведе... абе, с един от най-близките ми приятели, дето му викам ТАТКО (по ред причини) и приятелката му излизаме на стройна пирамидка. Ориентираме се къде сме точно (град, квартал, улица, "защо пък сме тука, бе?". Качваме се на таксита и кой откъде е. Таксиджията учтиво ме чака да си спомня в кой квартал живея точно.

3:00 - На пръсти влизам у нас. Нашите не се събуждат или поне не го показват. Yes, тоя път няма да има обяснения!!!

3:05 - Събличам се и влизам в кухнята да ровичкам за вечеря. Събарям една тенджера на пода.

3:05 - 3:20 - Обяснения.

3:30 - Успявам да гепя два банана и се измъквам стратегически към стаята си. Майка ми е казала нещо от сорта на "трябва да се видиш отстрани".

Няма как да се видя, пък и не искам да светвам в банята, че да се гледам в огледалото. Сядам да си описвам деня.

03:58 - Май приключих. Чудя се дали нямаше да е по-здравословно, ако днес не си бях включвал телефоните и се бях отдал на домашно лентяйство.

http://damnation.blog.bg/