“Ние знаем какви сме, но не знаем какви трябва да бъдем”. Уилям Шекспир

 

Сутрин ставаш и се поглеждаш в огледалото.

Виждаш една позната физиономия – твоята.

Едни и същи мимики, набола брада и подпухнали от сън очи. Казваш си: "Това съм аз!". После отваряш гардероба и обличаш „моят вкус“. След което излизаш на улицата и… се оглеждаш в хиляди други огледала. Не, това не са витрините на магазините. „Огледалата”, за които говоря, всъщност са очите на хората – познати, непознати, които виждат безброй неща в теб, но много трудно твоята истинска същност. И колко интересно би било, ако се огледаш в някои то тези странни на пръв поглед „огледала“ - може би ще видиш в тях пречупената си личност? Напудрено конте, небрежен младеж или сърдечен работяга? Питал ли си се някога какъв си? 

Задавам ти този въпрос, защото знам, че много от нас, хората, незнайно защо през целия си съзнателен живот преследват някакъв имидж, някакъв стандарт на живот и неистово мечтаят да са нещо, което всъщност не са. Те са раздвоени – от една страна се стремят към индивидуализъм, неповторимост, уникалност и ред други такива хубави думички… А от друга страна все се опитват да подражават на това, което е „модерно" - било ценности, било стил - в „нормалния“ свят.

И може би осъзнават, че всеки човек е една неповторима съвкупност, един свят и тази екплоадираща купчина от емоции, мечти, желания, всички тези „светове“ създават СВЕТА…

Да, много хора като мен ще ви кажат:"Бъдете неповторими, различни, изкарайте на показ истинското си АЗ!". Ноо…не може да си различен, без да си аутсайдер. Не може да живееш в дадено общество или среда без да се уеднаквиш повече или по-малко с нея. Иначе рискуваш да те сочат с пръст.

И след всички тези мисли човек просто не знае какъв да бъде!

Мнозина ще ти кажат: "Пази баланса". Но ако се вслушаш в това, никога няма да откриеш свободата. 

Остава само да рискуваш. То се е видяло, че на това общество никога няма да угодиш, за какъвто и да се провъзгласиш. Значи няма какво да губиш – събери смелост и извикай. Само тогава ще те чуе някой – може и да си фактор зад кулисите, но когато излезеш на сцената и смело защитиш своето АЗ, ставаш легенда. Изборът е твой. Не на психолозите, не на крепостните и разкрепостените. 

Изправяш се пред моралния и етичен съд на обществото. То може да те осъди, да те поругае, но какво по-добро от това! Винаги ще се намери някой, който да застане зад теб и да те подкрепи. И когато разбереш кой е той, ще бъдеш истински благодарен на смелостта си. И на своето АЗ.

И тогава ще си кажеш: "Аз знам какъв бях и какъв трябва да бъда".

http://golidumi.com/