Мислех си, че ще е лесно, а вече късам трети лист.

 

Бе, исках да ти кажа, ей така, да знаеш... Нали се сещаш, когато определени хора не са ти безразлични? Просто казвам, че започвам да си мисля, че вероятно, може би, изпитвам някакви симпатии към теб. Така, де... сещаш се.

А снощи те сънувах. И ти ме хвана за ръка, и ходихме до магазина, и ти си купи портокалов сок, и се смяхме на едно куче, дето лаеше една кола, и ме целуна. Ти, не кучето. Помниш ли?

Добре де, беше сън. Но кажи, че щеше да е хубаво.

После вече се събудих. Станах. Погледнах се в огледалото на банята. Чешмата шуртеше, а аз видях, че образът е друг. Не беше моят и това е. И какво да правя, като нямам свое отражение, освен онова в твоите очи.

Добре де, може и да ти е смешно. Знам, че нещо се разнежих. Но, по дяволите, щом ти ще се усмихнеш, продължавам! Честолюбието ми вече пет пари не струва.

Не знам дали разбираш, не знам и как да го опиша. Едно такова чувство в корема. Банално е, но факт. Оказа се, че старите не лъжат.

И да знаеш, само твоята кожа е такава, от иглички и когато те докосна, все изтръпвам. Странно е, но тя е всичко, до което искам плътно да лежа.

Ако пък ти успееш да обясниш каква е физиката на проблема, искрено благодаря... Но имам май известни предположения, че е бая сериозно. И търся решението в теб.

Да, поводът е онзи празник с валентинките. Дето всички влюбени се обичат двойно повече. И всички гълъби са бели, и всички улици са чисти, и светът е в краката ти.

Именно, онзи празник... Но ако не искаш, няма него! И за Трифон можем да се видим. Но какво говоря? С теб и Ханука през март празнувам, и четвърти юли през октомври, и Дивали през април...

Еми, това е. Сега ме разбираш, нали? Не, искам да го кажа ясно, да не стават грешки - само теб сънувам, и само теб желая, и само твоето име ще крещя...

Целувам те, защото това си ти.