Събрали сме се на рожден ден на приятелка. Навършва 33. Привлекателна жена, говори няколко езика, печели добре, отскоро щастливо разведена. Абсолютно психически стабилна и доста интелигентна. Това е първото парти за рожден ден в полово зрелия й живот, на което не е част от двойка.

Поне така си мислим всички, които пием водки в нейна чест, но скоро ще се окаже, че сме в жестока заблуда. Тя обаче е нервна. Ходи през пет минути до компютъра. След поредното кликане на мишката, грейва. "Изпратил ми е картичка за рождения ден!" Скупчваме се около монитора и историята започва да се разплита.

"Той" е някакъв набор от електронни импулси, които тя сглобява всяка вечер в образ през чата. И вече е успяла да се влюби. На няколко водки е много лесно да се изгравриш с такава ситуация. "Вдигни си защитата на PC-то, да не забременееш по време на чат!" На другия ден обаче, философски настроена от лекия махмурлук, по време на сутрешното кафе се замислям над случката.

От офиса веднага се свързвам със снощната рожденичка. Логът е нещо подобно:

Аз: Кви са тези глупости с тази любов по нета?!

Тя: Не са глупости. Наистина постоянно си мисля за него.

Аз: Ами ако е някой нисък плешив и дебел изрод?

Тя: Не е! Толкова е нежен.

Аз: Абе това е само в твоята глава! Как може да се влюбиш в клавиатура!?

Завързва се безсмислен спор, в която аз настоявам, че една връзка се крепи на 99% секс и 1% общи преживявания (не че вярвам в това, ама имаме проблем за борене), а тя - че има и по-духовни неща от секса и на тях имено се крепи връзката. Няма да се разберем и се споразумяваме всяка да го кара както намира за правилно, после ще сравняваме резултатите.

Проблемът всъщност е доста по-обезпокояващ и ми се струва разумно да го проуча. Сериозните вестници твърдят съвсем авторитетно, че бизнесът с уреждане на срещи по интернет в момента е най-печелившият от всички начини за трупане на пари през мрежата. С него не могат да се мерят нито търговията с халюциногенни гъби, е-книжарниците и електронното банкиране. През последната година броят на сайтовете за запознанства се е увеличил в световен мащаб 4 пъти. Една пета от необвързаното население на САЩ намира любовта - или поредното чукане - през интернет. Какво стана с добрите стари клубове и реплики като: Не те ли познавам от някъде?

България - малко по-късно и доста по-плахо - върви по същия път. Все повече млади хора в репродуктивна възраст се заседяват служебно над 10 часа пред компютъра. На монитора непрекъснато им е отворен някакъв вид програма, с която комуникират с приятели и колеги. Доста по-удобно е да поддържаш връзка така, защото не е нужно целият офис да слуша разбора на снощното парти по телефона.

В чата дори можеш да напишеш безнаказано изречение като "Шефът е голям педераст!" в мига, в който ти е отхвърлил проект, работен със седмици, и докато той стои на 2 метра от теб. И да разтовариш напрежението, като се засмееш на върната реплика. Веднага! Освен това хем е в реално време, хем можеш да забавиш отговора за момента, в който имаш време. И не струва нищо. Така и така си в нета, по време на почивката вместо обичайните кафе и цигара, си пускаш търсачка в сайт за запознанства за сродна душа. И без това работата те изсмуква и нямаш време и сили за дълго висене и остроумничене по барове.

Сещам се за две абсолютно истински истории, които са се случили на познати и значи ги знам от първа ръка.

1. Мои приятели от гимназията, ученическа любов, брак, две деца, добра работа, много приятели, партита, кариера. Всичко изглежда наред, докато тя не влиза в чата. Там среща мъжа на живота си, който е от друга държава. Никога не са се виждали, само блъскат по клавиатурата. Три години тя се бори с чувството, накрая подава молба за развод, зарязва кариерата си, която върви поразително добре, взима децата и напуска страната. Той е като гръмнат. Всички, които ги познаваме - също. Край на приказката.

2. Преди няколко години в интернет ми досажда един исландец. Заприказвахме се. Обръщам му внимание, защото ми казва, че е бил гадже на майката на Бьорг. Дори да не е вярно, показа добър вкус. Започва да ми пише дълги мейли с разтърсващи разкази за живота си. Има собствен кораб за риболов, в свободното си време пише програми. Всичко върви добре, докато любимата жена не се пропива и не нагазва дълбоко в кокаина. И един ден много пияна и дрогирана катастрофира. Тя загива, той едва не остава инвалид. И сякаш и той спира да живее. Лека полека се престрашава да си говори с хора в нета, за истинските още няма сили. Така намира новата си любима и новия си истински живот. Засега само си пишат, но се обичат безумно и скоро тя ще се премести да живее при него. Аз, разбира се, много сериозно се изгаврих с това, той малко се обиди и спря да ми пише. От 2 години не бях го чувала в чата, но преди няколко месеца ми изпрати снимка на новородения си син. Майката е същата тази, с която се е запознал по интернет. Сякаш за да ми докаже, че не съм права.

Две интернет истории, които изглеждат по-красиви от истинския живот. Дали няма нещо в тази медия, което да ни прави по-добри и привлекателни за другия пол? Анонимността и възможността да лъжеш за самоличността си или да скриеш част от нея - ясно. Имам приятелка, която се затруднява да завърже нормална връзка, защото е директор на нещо си и всички я гледат с респект, вместо с нежност. Въпреки че е привлекателна млада жена малко на 30-те и доста забавен и приятен събеседник. В този случай мрежата може много да й помогне да разгърне през нея сантименталната си и привлекателна за мъжете женска страна, без те да слушат как телефонът й звъни през пет минути и как тя обсъжда по него важни мениджърски неща.

Има обаче и тенденция. Въпреки привързаността ми към добрата стара клубна свалка, реалността се развива по собствени закони. И аз - искам, не искам - съм част от голямото градско стълпотворение на много работещи и високо технологични хора. Сексуалният нагон и желанието за близост обаче се оказват жизнена материя и пробиват дори през клавиатурите. Много ясно, че някакви предприемчиви хора са го усетили преди мен и вече са готови с бизнесплановете как да капитализират тези естествени импулси. Бумът на печалбите от сайтове за запознанства е предсказан от маркетинг-специалистите още в края на 90-те на миналия век.

Няколко извода за край.

1. За мъжете: Оказва се, че не е достатъчно да си пазиш гаджето само от реално съществуващи материални хора. Трябва да дебнеш и за посегателства през мрежата. А там блуждаят образи омайни с нереалността си. Те не миришат на пот, не хълцат като пийнат повече. Никога не са плешиви, ниски и дебели. Имат време да направят силен първи удар без това да се помрачи от начина, по който изглеждат, и от диалекта, който говорят. Не им се налага да се харчат за цветя и бижута, постигат същото с няколко красиви фрази. Поради характера на медията, в която вилнеят, са неотразими за механизма, по който жените харесват мъжете. Особено опасни субекти, защото най-силно ерогенната женска зона е мозъкът.

2. За жените: Мъжът в нета не е по-различен от този, който ти сумти пиян в деколтето в клуба. И той първо иска да му пратиш снимка и номера на телефона си, тогава става нежен. Както казва любимият ми писател Джон Фаулз: "Мъжът и жената могат да определят в първите десет минути дали искат да спят заедно; времето след това е един вид такса, която може би си струва да платиш, ако преживяното обещава да бъде приятно." Така че снимката е била достатъчна за изхода на историята, общуването на душите е било таксата. Малко по-възвишена на пръв поглед, но в същността си еквивалентна на платените питиета в клуба.

В крайна сметка - човешката природа, където и да я посадиш, все несъвършена никне. Ако не вярвате, ще ви разкажа края на всички по-горни истории. Любимият на моята приятелка-рожденичка от нета вече не влиза в чата, откакто тя поиска да го запознае с майка си. Тази, която се разведе и замина в друга държава, заради намерената по интернет голяма любов, иска да се връща при бившия си съпруг. Електронният й любим се оказал тотален темерут, който не иска да работи, по цял лежи вкъщи, пуши трева и се чуди в какъв чат да влезе. Преди да вземе акъла на нашето момиче, вече е имал две бивши съпруги и половин дузина деца. Исландецът има дете от млада бедна рускиня, която е готова на всякакви хватки, за да се измъкне от мизерията на посткомунизма.

Само медията е различна, ние сме си същите.

 

Още от виктория в: сладък живот