След вземането на поредната творба в час по литература в гимназията, в която творба основната тема беше за Любовта, една съученичка възкликна възмутена, че тази тема е банална. След продължителна дискусия установихме, че се получава така, защото любовта е на всякъде около нас и независимо от статута на човек той се нуждае от нея, нуждае се да бъде обичан и оценен като личност с достойно място в живота.
До този момент не бях се влюбвала в никого, всичко стигаше до по-силно увлечение и после до установяване на заблудата, че човекът, с когото съм, не е това, което очаквах. Но никога не спирах да вярвам, че ще ме намери 'подходящият'.
Нашата история с този 'подходящ' започна, както в повечето от случаите в настоящето - чрез комуникиране в интернет. След няколко писания се видяхме един път, втори път, трети път. На този щастлив трети път той ме целуна - официалното начало на нашата връзка. От начало въобще не се разбирахме, пак си мислих, че съм се заблудила и че това е поредният неподходящ, с който говорим на различни езици. Но се оказа, че не разликите, а приликите в лошите навици ни отблъсвкаха един друг.
И двамата сме инати, не обичаме да ни казват какво да правим, не обичаме да се извиняваме първи, трудно признаваме грешките си, правим се на непукисти, когато всъщност ни пука. След втория по-сериозен скандал бях решила да сложа край. Но той, мъжът, се пречупи. Видях колко трудно му беше да иска прошка и все пак тогава проумях, че наистина съм значима за него и преодолях гордостта си и простих. От тогава нашите отношения са като приказка ( пу, пу).
Започнахме да израстваме емоционално заедно. Лошите ни навици се претъпиха, за сметка на компромисите от двете страни. Той непрекъснато ме докосва и дори с допира усещам как прозират истинските чувства. Нарича ме пред приятелите си 'моето момиче' ; съобразява се с моето мнение първо за сметка на другите; старае се да прави всичко, което обичам, но дори и често да не успява, самото му старание е показателно за мен; не е пропуснал момент да каже 'Красива си'; на маса не изпуска да спомене как съм го разсмяла или каква идея ми е дошла на ум и съм я споделила с него.
А аз - по-щастлива от всякога, защото съм обичана и оценена, такава, каквато съм - с непрестанните женски капризи, със сменяемите настроения, с незнанието какво искам и как го искам, но все пак жена, която му дава опора, която го успокоява в изблиците на нервност, която се старае да направи всичко за него, но каквото и да стори й се струва недостатъчно, защото чувството, което нейното момче й дава, е несравнимо.
Инстимността в отношенията ни не е основна, но определено влиянието й е огромно. Чувствата между нас преливат, защото освен страст има и любов, което прави сексуалната игра всеки път в нещо изключително. Мога да го опиша по следния начин - тръпки ме побиват сякаш са на разходка по тялото, мисълта губи логиката си, краката забравят какво е равновесие. И след щастливите финали от страна на двамата, не се отдъпваме един друг, а напротив гушкаме се, казваме си, че се обичаме и си благодарим, за страхотното преживяване.
Това, което още повече ни доближи, е съвместните 'първи пъти' и на двамата. За първи път той каза 'Обичам те' на мен, както и аз на него. Един от запомнящите се случаи от типа 'първи път' беше една любовна игра на брега на морето във Варна.
Пълнолунието, морето, пясъкът и ние - нещо невероятно. При всяка среща с него се чувствам спокойна, защитена, изпълнена с щастие и другите проблеми придобиват по-малко значение, защото самото тяло и самата душа ми показват кое е истински значимото и че не трябва да го пренебрегвам, а да го обичам. А аз го обичам. Обичам го много ;)
Осъзнах, че е твърде кратък живота, за да съм горделива и да се страхувам да показвам чувствата си. Заради един такъв страх щях да пропусна шанса да изпитам всичко това. Дано друг не прави същата грешка или ако я прави, да я предотврати навреме, когато не е твърде късно.
Защото миговете на любовта са тези, които ти спират дъха, тези, които те правят по-любвеобвилен към всичко около теб, тези, които ти осмислят живота и дават отговор на въпроса - 'Защо сме тук?' - за да станем част от живота на някого, който ще свързва наи-съкровените мигове със самите нас.
Като за финал - Обичайте се ;)
