- О, ти си от България! Бил съм на почивка в България!
- Така ли, чудесно. (Кога най-после ще срещна някого, който да не е бил на почивка в България?)
- И откъде точно в България си? (Очаква се да кажа Варна или Бургас, за да ми отговорят: “Бил съм там!”)
- От Русе.
- Как?
- Русе.
- Близко ли е до морето? (Нали се сещате, цяла България е едно огромно крайбрежие.)
- Не бих казала.
- И какво, харесва ли ти в Чехия?
- Да. (Не! Не ми харесва, живея тук от чист мазохизъм!)
След което събеседникът ми започва да разказва за почивката си в България и как там всички кимали наобратно.

Същият раговор в България:
- О, ти живееш в Чехия!
- Да.
- Какво правиш там? (Явно се очаква да отговоря: “Работя и събирам пари като се върна да си купя апартамент в центъра/къща в село Бъзън”)
- Живея.
- Аааа... - неразбиращ поглед. - И как е бирата?
- Добре е.
- Как са чехкините? – подхилкване и смигане. (Чехкините, незнайно защо, се предполага да са леки жени. Също както шведките – да си падат по груповия секс.)
- Добре са.
- И какво, стана ли вече чехкиня?
- Моля? (Ти тъп ли си? Не, не ми отговаряй...)
След което събеседникът ми обръща темата за качествата на българския "Старопрамен". Или започва да крещи: “Маминко, он се посрал!”. Или ми разправя онзи стар виц за “Топим се, топим се!”. Или как чичо му едно време свалял чехкини по Черноморието.

 

http://whatsthatcrap.blogspot.com/