Миналата година за първи март подарих на най-възрастната колежка в нашия офис мартеничка – четири сърчица - и й казах: "За теб от нас всички - това са нашите сърца, защото ние те обичаме". Колежката се разплака.
Четейки писанието на VaGro "Мартеници ООД", не знам защо се сетих за точно този случай. Може би защото един празник е това, което ние всички влагаме в него, а не продажбите, печалбите на спекулантите и легендата.
Относно легендата - поне тази, която цитира авторът, - очевидно е за всички, мисля, че тя е натъкмена впоследствие, защото е имало нужда да се намери някаква основа на езическия празник за събуждането на земята, за плодородието и т.н.
Мартеничките, които всички ние купуваме, са просто символ – начин да дадеш на хората около теб късче красота, обич и настроение. Те са още надежда, ведрост, усещането за ново начало, за възраждане на нещо ново, за началото на хубавите пролетни дни.
Не завиждам на хората, които са ги изработили и ги продават за да спечелят. Те са вложили време, желание, дори и материали, а много от тях - и част от себе си в тяхната изработка. И на много от сергиите се продават просто късчета красота и весело пролетно настроение.
Разбира се, има и кич, но нали ние сме тези, които избираме? Ако някой именно кичът го прави щастлив, той ще си купи от него.
Разбирам и децата, които купуват Батман и Спайдърмен. Добре, че това поне са положителни герои. Не може да искаш от децата високи естетически критерии при избора на мартеничка, но нали има и за тях, и за всекиго - изборът всъщност е толкова богат, че има за всички.
Мисля, че улиците в дните преди първи март все пак са красиви с всички тези шарени и цветни сергии, които, ако не друго, прогонват сивотата, останала от зимата и от леденостудените дни.
Иска ми се да пожелая на автора да намери в себе си детето – онова, което преди години се е радвало на всяка подарена и получена мартеничка и е виждало в нея късчетата любов, които ни носят еднакво щастие и при получаването, и при даването им.
А аз трябва да отивам, за да купя мартенички на тези, които обичам.
ВНЛ
на 02.03.2008 в 13:00:05 #4Браво! Точно това е и мойто усещане. Нормално е мартениците да се променят с времето, главното е че винаги има от традиционните. Помня като деца как най-харесвахме едни пластмасови фосфорициращи значки с малко червено-бяло конец - нищо общо с истинската мартеница. Но и аз като авторката смятам, че важното е да се подаряват с любов и да обясняваме на нашите деца смисъла на мартеничката, а те като порснат ще носят този празник в сърцето си. Живея в чужбина, но на всеки 1 март се окачвам с мартеница, дъщеря ми също, закачам и в къщата, подарявам на хората около мен и им обяснявам за тази вековна българска традиция. Минала година дори написах на 1 страничка за Баба Марта и го дадох на дъщеря ми (която беше на 7 години) да го прочете в калс, ако учителката й разреши, защото тя беше укичена с мартеници и всички деца питали какво е това. Учителката беше свестна и сама го прочела на класа и казала, че е научила нещо ново и че би искала на 1 март да види със собствените си очи как цялата нация се кичи с мартеници. Дъщеря ми беше много горда. Бъдете здрави!
Aleksis
на 01.03.2008 в 10:41:45 #3А аз трябва да отивам, за да направя мартенички на тези, които обичам.
керпедена
на 29.02.2008 в 21:04:22 #2И ОТ МНЕ БРАВО. ЧЕСТИТА БАБА МАРТА НА ВСИЧКИ КОИТО Я ОБИЧАТ И МИЛЕЯТ. МАРТЕНИЦАТА ЕДИН ОТ СЕМВОЛИТЕ НА БЪЛГАРИЯ.
Gremlin
на 29.02.2008 в 18:18:17 #1Браво! Намери се един човек, който да не вижда конспирация във всяко случващо се нещо! Никой не се е замислял, че ако тия хорица не правеха мартенички едва ли някой от нас би седнал да си направи сам! Дано се намират все повече такива хора като авторката, които просто ценят нещата такива каквито са, а не постъпва типично по-български да посочи някой и да изреве " ТОЙ ПРОДАВА МАРТЕНИЦИ ДА ГО ЛИНЧУВАМЕ!" Както всъщност наистина ни е присъщо да правим да завиждаме, че другите правят нещо хубаво и дори и с цел печалба пак е хубаво! Вместо да завиждате намерете си свой начин да печелите! Както и да е! Отклоних се пак! Браво за статията и Честита Баба Марта!