Преди известно време имах удоволствието да поработя във фирма за асемблиране на компютри. Видях уникални примери на отношение към и работа с Уиндоус. (Последният напоследък се изписва също като Линдоус, Линдолс, Уиндолс и пр. - бел. авт.) Там забелязах съществуването на една специфична прослойка в компютърждийското къмюнити. Това е прослойката на Кварталния хакер, когото за по-кратко в настоящия текст ще изписвам като КХ.

Kой е кварталният хакер, как и защо трябва да се предпазим от него? Накратко, КХ си мисли, че може всичко, знае всичко, че е абсолютно неповторим и уникален в познаването на компютърната техника.

Бих могъл да поспекулирам малко и относно външния му вид, стига да не кажете, че натиквам хората в рамки. КХ обикновено е на възраст от 15 до 18-19 години и в повечето случаи (но не всички) наистина живее в квартал. Над горната гранична възраст той или еволюира в истински компютърджия, или тотално заебава тая работа.

Основната цел в живота на КХ е да бъде най-добрият (или поне да изглежда такъв). Най-лесно ще ми бъде да ви представя образа на КХ като използваме неговото основно трудово сечиво, а именно – персоналния му компютър.

И така, включваме имагинерното РС на КХ. Оказва се, че докато Линдолса зареди, аз съм изпушил две цигари. Естествено, решавам да потърся причините за това и отварям Task Manager-a. О, ужас – той изглежда приблизително по следния начин:

 

Заедно с Уин-а се стартират ICQ, Skype, BitComet, MSN Messenger, два антивируса, файъруол, анти-спай, поп-ъп блокер, около десет абсолютно ненужни сървиса на програми плюс безчет процеси, които виждам за първи път през живота си.  Аз се чудя що пуша по кутия на ден, пък той Уиндоуса бил виновен.

Десктопът е заринат с икони, някои от тях на сериозни програми като Corel Draw, Photoshop, Macromedia Dreamweaver, Adobe Premiere, други пък на абсолютно непознати парчета софтуер. Съмнявам се, че КХ ползва и 5% от възможностите на тези пакети, но за това - по-надолу.

След като се отърсвам от първоначалния шаш, изпод иконите виждам, че даже има и уолпейпър. Той в повечето случаи е следният:

1. Разголена мацка (не много модерно напоследък).
2. Ноу яка тунингована спортна кола, тип Need for Speed.
3. Снимка на гаджето, правена с gsm (но само ако мацката е яка).
4. Нещо, на което пише hacking, hacked, hacker.
5. Уолпейпър на Counter Strike.

Пример 1 | Пример 2 | Пример 3 | Пример 4 

Уин-а е “преоблечен” с някакъв много гъзарски (и много грозен) скин. Става ми ясно, че или е използван вездесъщия Vista transformation pack, или това е някакъв Уин-самоделка, изтеглен от тракерите, от типа “Windows Black Mega Hyper Power Edition”. Напълно възможно е да има и някакъв сайдбар, показващ натоварването на процесора, фазите на луната, цикъла на приливите и атмосферното налягане в Занзибар.

Ако всичкото това нещо се зарежда на малко по-старичък компютър, към двете цигари прибавяме и кафе.

Може би си мислите, че КХ е накачулил всичко това за да удовлетвори естетичните си потребности. НЕ! Цялата тази шашмалогия има за цел да стряска новобранките, да всява ужас в по-неопитните юзъри и да им внушава колко велик и знаещ е КХ. В стил “я ме вижте аз какви магии знам”.

Характерно за КХ е, че се обгражда с хора по-невежи от него. Така може да блести в техните очи, изглеждайки невероятен капацитет. А всъщност реалните му знания в повечето случаи се свеждат до:

1. Инсталиране на Уиндоус (по най-некадърния начин).
2. Инсталиране на програми по системата “Next->Next->Next”, без въобще да се гледат разните му там отметки.
3. Записване на диск.
4. Теглене на торенти.
5. Инсталиране на плейър + кодеци.
6. Правене на разни дребни магийки в Скайп (където никът му, естествено, е HaKeRa_86).

Типичен сценарий: познат на бащата на КХ си е купил PC. Обажда му се да поиска помощ, а бащата казва: “Аз шти пратя мойту момче, то страшну ноу му разбира”. И ето, нашият приятел КХ отново е герой. А познайте на кво ще прилича компа на човека.

Но да продължим нашата разходка из компютъра на КХ. Решавам да отворя Winamp-a. Той, естествено, също е скиннат изцяло в стилистиката на Уиндоуса. Плейлистата включва парчета на 50 Cent, Драгана Миркович, Оркестър “Кристали”, Румънеца и Енчев. Задължително и няколко трака с апокрифните имена “mnoo qk ku4ek” и/или “mnoo qko tehno”. За кючека не знам, но якото техно обикновено е парче на Scooter или пък нещо дрънчащо от рода на 666 – Paradox или Amok.

Мамка му, и на тоя компютър няма никаква свястна музика за крадене. Продължавам аз да си ровичкам и да размишлявам.

КХ винаги ползва последните версии на най-комерсиалните програми, нищо че са тежки и пълни с какви ли не бъгни. Дисковете се записват с Nero 8 Ultra Edition, естествено, на максимална скорост. Нищо че след три месеца няма да могат да се четат. КХ ползва изключително квалитетни оптични носители от рода на Princo, RiData, B-Max, CopyMe и т.н.

Филми се гледат с вездесъщия BS Player, кракната про версия + култовия K-Lite Codec Pack. КХ не е и чувал за KM Player. Офис пакетът е версия 2007, нищо че ползва само Уърд (рядко) и че заема място колкото една операционна система.

Въобще, КХ не обича фрий софтуера. Защото така няма повод да се гъзарее. Друго си е да ползваш най-новия пиратски софтуер, без да си платил и стотинка. Тоест, освен разбирач, КХ го раздава и тарикат. Идеята е да прецакаме системата, да минем тънко (типична черта на българската народопсихология).

Ауторъна на компютъра на КХ си бичи с пълна сила, сървиси като “Remote Registry” работят необезпокоявани, въобще картинката е плачевна. Разширенията на файловете не се виждат...

Сега да ви кажа защо е опасен КХ. Защото егото му е огромно. Той жонглира със сложни технологични чуждици, на много от които не знае значението, само и само да не го помислят за некомпетентен. Примерно, вие сте приятел на КХ и го викате, за да оправи някакъв проблем на РС-то ви. Той в повечето случаи не знае какво да пипне, но от страх да не се “изложи” започва да човърка по знайни и незнайни места. Надява се, че случайно ще уцели правилната настройка и отново ще бъде герой. Разбира се, това се случва много рядко. Резултатите от въпросното човъркане могат да варират от тежки до непоправими. От нуждата да се преинсталира Уин-а, до безвъзвратно отъркване на цялата информация от харда.

Много характерна отличителна черта на КХ е, че в повечето случаи той е скаран с английския език. И обича българизираният софтуер. Уин на български, офис на български, Неро на български и т.н. Не му е ясно, че ако иска да прогресира в компютърджийските среди, все някога ще трябва да седне да го научи тоя ингилизки език.

Ами това е то кварталният хакер. Съжалявам, ако някой се почувства лично обиден от гореизложения текст. А за да не бъдете и вие квартални хакери, не разчитайте на принципа "сред слепите и едноокият е цар".

http://ricetek.blog.bg/