Отдавна мина времето, когато пишех съчинения-разсъждения с цел да ме приемат в елитно училище, да се изуча, да завърша университет, да си намеря добра работа, да създам семейство, да си купя къща, да се пенсионирам с малка пенсия и да псувам по държавата.

Връщайки се към онова време, си спомням, че винаги съм се чудел, аджеба, тия работи дето аз ги пиша за мислите на авторите, верни ли са или не са. Как може да сме сигурни какво точно си е мислел еди кой си в дадена творба? За да разбуля някои тайни на разсъжденията, реших да напиша нещо прогресивно и да се анализирам сам.  

"Бях малък. Като малък имахме куче, което много ме обичаше. Аз не отвръщах на чувствата му и затова сега то ме мрази. Опита да се самоубие. Спрях го. Беше си стегнало нашийника около врата. Заведох го на ветеринар и той установи, че е бременно, нищо че е мъжко. Казах си - какво пък. Постъпих както трябваше. Купих му храна за котки и го научих, че не е важно какво си, а как се чувстваш. То ми отговори с пронизителен лай, че му се пиело чай. Попитах какъв - плодов или билков? Каза, че не знае и че вече нямало такова значение, тъй като всичките били изкуствени боклуци.

Ден втори. Нямаше и следа от кучето. Беше оставило само нашийника и бележка къде отива. Излязло беше с приятели на бар. В бара му разрешават да пие само течности, защото от пиенето на други работи му се разширяват очите и не може да чува. Изводът е, че кучето може да е малко, но може и да е голямо."

Фамозно. Блестящо. Перфектно. Сега аз като автор на това произведение имам да кажа няколко неща. Първо - да, взимам си хапчетата, при това редовно. Второ - да, наред съм си. Трето - третото го забравих.

Според мен авторът се връща в детските си години неслучайно. Има вероятност да е бил чавдарче по социалистическо време и това да се е отразило на психиката му на по-късен етап от живота.

Близостта с животните подсказва за живот на село, изпълнен с вълнение и приключения. Нарочно за главен герой е избрано кучето - най-добрият приятел на човека.

Още в уводната част обаче са намесени сложни чувства и интриги. Както и в живота - приятелите не винаги се разбират добре. Напрежението ескалира до момент, в който се намесва второстепенният герой - ветеринарят. В него сякаш е вложена цялата надежда и той се явява единственото спасение.

Творбата минава границите на фантастиката, когато сюжетът придобива латиноамерикански вид и се оказва, че "Изабела е бременна".

Храната за котки е поставена неслучайно. Може би авторът иска по този начин да спре расовата дискриминация и да прекрати еманципацията.

Макар и смятано за недостатъчно интелигентно същество - кучето говори. Тук е и кулминацията на целия разказ. Тук е и разкритието, направено без да е спестено каквото и да е било. Всички продукти на пазара в момента са пълни боклуци. Щом вече са го разбрали и животните, явно положението е трагично.

Ден втори ни предлага една приятна мозъчна гимнастика за напреднали. Питаме се нима е възможно куче да пише и ако да, тогава защо не си е направило блог досега.

От своя страна разширението на очите води да запушване на ушния канал, а оттам чукчето и наковалнята излизат в неплатен отпуск и се губи слуха.

Заключението от цялата история е нов литературен връх. Няма значение колко си голям, а колко са големи мечтите ти, защото само те са безплатни и са единственото, което можеш да откраднеш, без да те преследват гузната съвест и кучешките размисли.

http://beasta.blog.bg/