"Веднъж и завинаги" се оказа много точно заглавие за провелия се снощи концерт на Хиподил, Контрол и Ревю в столичния Зимен дворец.  От самото начало събитието хвърли в еуфория многохилядната публика, която неочаквано за мнозина преизпълваше залата.

Със закъснение от близо час под бурните викове на вече изпадналата в носталгия тълпа,  първи на сцената се качиха група Ревю с Милена. Прозвучаха големите хитове на бандата, връщайки всички в детските и младежките им години. Чуха се „1968", „Закуска", „Директор на водопад",  „Ралица" и др. Милена беше в отлична форма и се раздаде до край като се придържаше към парчета записвани и изпълнявани в периода й с група Ревю.

На видео стените се появи портрета на легендарния български музикант Димитър Воев. В Зимния дворец прокънтяха викове от уважение и поклон пред паметта на човекът променил родната рок сцена завинаги.

Кратката почивка след изпълнението на Ревю даде време на публиката да си вземе нова порция бира , а някои и да вдишат чист въздух навън, малко успяха да се доредят до тоалетните. Залата направо се пръскаше по шевовете, а възрастова граница за почитателите просто нямаше.

Минути по-късно Контрол вече бяха заели своите места, а пред сцената се заформи мощно пого, което остана неотлъчна черта на концерта до самия му край. Бандата остана вярна на стила си и отново заложи на стари, но вечни хитове като „Бий хлапето", "Жива да не бях" , „Най-щастливия ден" бе кулминацията в изпълнението на групата и сигурно нямаше човек, който да не крещеше с пълно гърло „И ще дойде най-щастливия ден, когато ти ще си далеч от мен". Бисът логично бе „Леле како" , който изправи всичко живо на крака.

Последва втора кратка пауза и Хиподил вече забиваха. На първите редици почти не се виждаха облечени фенове, а погото се разрастваше все повече. Бандата изглеждаше  толкова объркани и развълнувани колкото публиката. Светльо се появи с дебело кожено яке, но явно бързо усети климата и поправи грешката си. Последва много настроение и „Алкохолен делириум" от 93-та, който оформи Хиподил като група. Разбира се не бяха пропуснати и двата най-масови хита - „Скакауец" и „Бате Гойко".  Бисове имаше, но им се загуби бройката. Хиподил завършиха вечерта с поклон и "това беше".

Залата започна да се изпразва, но очите на феновете бяха пълни... със сълзи. Едно от най-силните доказателства за това, че български рок има и ще има , че не само западни групи могат да пълнят зали. Тайно се надяваме снощното преживяване да не се окаже само веднъж, но нямаме нищо против да е завинаги. Ако има следващ път - на стадион!