Годината беше 1992-ра. Течеше легендарният трибют концерт в памет на гениалния Фреди Меркюри. Дойде редът за участие на култовите Guns’n’Roses. Тогава скандалният Аксел Роуз цъфна пременен в една адски кичозна бяла фланелка с лика на Исус Христос, оцветен в дразнеща резеда. Впечатли ме надписът под „джизъсфейса”. Дълго се чудех какво иска да каже мистър Роуз с това послание - „Kill Your Idols”.

То и до днес е мистерия, но скоро след концерта аз го оцених като пълна ебавка с идиотските закони на шоу-бизнеса... и Аксел ми стана още по-любим. В година, в която групата му беше безспорно номер 1 в света, той проповядваше да се „трепят” идоли и то от най-висок ранг.

Може би това беше готин PR, а може би - поклон към ъндърграунда? Все едно... В редовете по-долу ще споделя само няколко примера, свързани с развенчаване на идоли към днешна дата по нашите земи.

Най-напред ще разкрия една тайна, която ще разочарова точно половин България. Свързана е със страхотния български футболист Даниел Боримиров. С Дани и семейството му съм приятел повече от 20 години. Заедно ползвахме услугите на БДЖ в първата му година в „Левски”, много преди да се появят аудитата и т.н.. Та, шокиращата истина, която тогава ми е споделял, е че той от дете е бил заклет ЦеСеКаР и мечтата му е била да заиграе в по-късен етап с червената фланелка!!!

Знам, че Дани няма да ми се разсърди за това „разкритие”, а и не ми е казвал да го пазя в тайна :))) Той отдавна е „синя” легенда. Записал се е в историята на този отбор и винаги ще остане там.

Знам и че малолетните „тифози” ще избеснеят, давейки се в собствената си пяна от злобни нападки, а по-възрастните просто ще се подхилят пренебрежително. Обаче целта на този пример е друга. Идолите всъщност не са това, което са! Като совите на Дейвид Линч. Всичко опира до онова нещо, описвано с думите шанс, късмет и стечение на обстоятелствата.

Другият ми пример е оркестър „Ку-Ку”. Почти никой не смее дори да спомене публично лоша дума за тези „гениални” музиканти. Всъщност, истината е съвсем друга. С такива „оркестри за сватби и погребения” е пълно в абсолютно всяко градче, че дори и село. Някои пътуват и работят в чужбина и са в пъти по-класни, но просто не са имали шанса да се показват всяка вечер по телевизията.

Все пак идва момент, в който се оказва, че трима музиканти от група ТЕ (например), подкрепени солидно с ветерана Лечев, свирят на супер ниво убийствен репертоар, нямащ нищо общо с 5-те сигнала и още толкова чалгии на „Ку-Ку виртуозите”.

Но народът си знае едно. Маестрото е Идолът и други няма. А някога въпросното Маестро да се е надсвирвал пред очите ни със стотиците мега талантливи пианисти, преживяващи кротко в ъндърграунда? Да го идолизираме в конкурентна надпревара... Или онова баскитарно недоразумение Годжи, което дори се опитва да пее:(, и то - беквокали на световни идоли. Същата картинка.

Друг пример: Човекът–Идол, Човекът–Вселена, Човекът–Каварна... Цонко! Прието е за този жив полубог да се леят само и единствено възхвали. Обаче щателна дисекция на рок мисията му показва друго. За всяка вечер на рок концерт в Каварна редовият фен вади по 30 кинта за билет, като добавим и пътя до „края на света” плюс другите разходи и опааааа... стотарка! Ами ако иска да гледа и трите вечери на летния фест? Отива месечна заплата, но името на „идола” топли сърцата цяла година после...

На другият полюс е ситуацията в Ловеч. Една седмица световни звезди там струват на феновете 0 (нула) лева. Всичко е без пари и то в самия център на страната. Хайде сега да вдигнат ръце тези, който знаят името на ловешкия кмет?

Резултатът от миналата година е приблизително следният: 1000-1500 души гледат Моторхед в Каварна и около 10 000 се кефят на Юръп в Ловеч. Без съмнение подобни ще са цифрите и след месец, ако (произволно) съпоставим Слейър (в Каварна) и Туистед Систър (в Ловеч).

Рекапитулацията: ловешкият вариант дава 10 пъти повече зрелище и икономичност на феновете от каварненския. Напук на всякаква логика обаче, идолът си остава Цонко, защото го дъвчат нон-стоп по медиите:(.

За край да погледнем и идолът–антиидол, най-коментираният напоследък – Иван Ангелов. Че е шашав, шашав е! Обаче имайки предвид колко е корумпиран (свирково) българския шоу-бизнес, изникват въпроси. Защо неща, които са позволени в ефир на Азиси, Катета, Галени и други ВИП-ове, „рожби на скандала”, да не са позволени на Иван от Айтос? Защо дебилното държане пред камера да е приоритет единствено на Иван и Андрей и да е забранено за айтоския Иван? Защо екранните цинизми да са простени на Славчо от Учиндол и да са блокирани наказателно за Ванката?

Всъщност на този брутален пич му липсваше само въпросната фланелка на Аксел Роуз, за да е пълна картинката. Къде нагласено, къде ненагласено той показа колко са идоли идолите. Разфасова ги (може би и без да иска) и дано да е успял с мисията си да вразуми поне един от хилядите идиоти, набутващи се да праскат SMS-и за поредната измислена кауза. Или поне да ги е накарал да си зададат въпроса ще им плати ли някога тока поредният идол, когото боготворят и то - материално?

Примерите не свършват дотук. С часове може да се пише за идоли ментета от рода на Мишо Шамара, Веселин Маринов, Емил Кошлуков, та дори и покойния Кембъл (лека му пръст), който раздаваше визитка с импулсен GSM на нея, за да се набутваш, като го търсиш:(.

Не вярвайте в идоли, братя и сестри! Пак ще се повторя - те не са това, което са! Е, не съм казал, че трябва да се трепят, но ги „убийте” в съзнанието си. Макар че, от друга страна гледката на квичащ и спринтиращ Азис, гонен от доскорошен фен с електрически трион в ръце, би била повече от атрактивна:).

Всеки човек е уникален за себе си. Значи всеки на планетата е своеобразен ъндърграунд идол. Поне така излиза. Другото е луд късмет и комплексарщина да го лансираш пред широките (разбирай телевизионните) маси.

И следващия път поне за 5 секунди отворете широко очите си, преди да пуснете SMS, коментар или бюлетина за поредния идол, озаглавен преходно Бойко, Цонко, Василка, Юлиян, Сергей, Ахмед или някоя от онези певачки с по едно име.

Някой да помни днес Жорж, Жельо или Жан? Има ги само в статистиката на една кратка история - и това е!

Публичността и мангизите са преходни все пак:).