В средата на октомври Карлос Сантана се завърна със сборния албум "Ultimate Santana", в който са събрани песни на легендарния музикант и неговата група още от ерата на Уудсток.
Сега той споделя пред немския таблоид Bild за творческата пауза, семейния живот, както и преклонението му пред личности като Щефи Граф...
Г-н Сантана, нямаше ви на сцената за един доста дълъг период от време. Днес, най- накрая, се завръщате с албума Ultimate Santana... Защо направихте тази дълга пауза?
Просто имах чувството, че трябва да преоткрия себе си. Понякога в живота е важно просто да си тръгнеш, без да се страхуваш от последствията.
Възвърна ли се страстта ви към музиката?
Никога не съм губил любовта си към музиката. Но в живота става така, че накрая всичко се завърта около любовта. Аз обичам моето изкуство. И гледам на музиката така, както гледам и на брака си.
Това трябва да ни го дообясните...
То е едно свещено място, разбирате ли? Музиката за мен не е само шоубизнес. Тя е много повече. За мен тя е като един естествен феномен. Чрез моята музика, аз мога да трогна хората до сълзи, а и да ги раздвижа. Те танцуват с моята музика, смеят се с нея. Това е много повече от едно шоу. Това е едно велико усещане.
Какво място заема музиката днес в нашето общество?
Вибрацията на музиката е вплетена в самия живот. Музиката има душа. Тя е място, на което можеш да откриеш универсален мир. Заслушайте се в Колтрейн или Марли, тогава ще разберете какво мисля. Когато усещаш добротата, мъката и спокойствието на музиката, тогава всички различия между хората изчезват.
Когато сте на сцената, изглеждате някак отдалечен. Почти така, сякаш сте изпаднал в транс. Какво всъщност става в главата ви?
Нямам представа. Не мога да го обясня. Някой път сам се питам, когато се видя на запис. Кой е тоя тип, който стои на сцената?...(смее се). Това е един друг човек.
Чувствам се като лодка, която пренася послание. Но не можеш през цялото време да бъдеш в това състояние. Трябва понякога да се завръщаш на земята и да водиш нормален живот (смее се). Може би заради това си давам по-често почивка.
Какво ви ядосва?
Когато някой знае, че не е прав, но въпреки всичко не се спира да направи това, което си е наумил. Мразя да мразя това. Тази година се занимавах с темите, отнасящи се до любовта и доброто. Учих се от хора като Далай Лама, Дезмънд Туту (първият чернокож епископ на ЮАР, борец срещу апартейда - бел.пр.) и Майка Тереза. Но също и от Андре Агаси и Щефи Граф.
Щефи Граф?
Да, тя е един изпълнен с любов човек, който заедно със съпруга си се грижи за нашата планета. Намирам това за великолепно. Обичам когато хората се раздават, когато показват съчувствие. Щефи Граф е точно такъв човек.
Не се ли чувствате като човек, който принадлежи на 70те години?
(смее се) Защо? Защото следвам хипарски канони? Не, това го усетих още като дете. Духовното ми пробуждане експлодира именно през 60те и 70те години, но аз винаги съм търсел точно тези идеали. Още когато Beatles изпяха за пръв път "All you need is love" (Всичко, от което се нужадаеш, е любов - бел.пр.) разбрах, че съм на прав път. Разбрах, че любовта наистина може да промени света.
За вас лично кое е по-важно - успешната кариера, или щастливият семеен живот?
Със сигурност семейният живот. Човек трябва да прави всичко възможно, за да бъде изпълнен бракът му с любов. Няма значение, колко често сменяш пелените на детето си, или колко често му помагаш да се изправи на крака, след като е падне. Просто го правиш. И това е съвсем нормално.
Как човек успява да стъпи с двата крака на земята, когато е толкова известен, както Карлос Сантана?
Не забелязвам цялата тази врява около моята личност. Бог ми е сложил този специален бонус още в люлката. Винаги, когато хвана китарата в ръцете си, ми се струва сякаш я държа за пръв път. Това е както, когато станах на 12 години и получих първата си целувка. Нервен си, развълнуван. Чувството е страхотно. Чувство, което се надявам никога да не загубя.
