Извънземните си знаят работата. Те не отвличат току-така и не разчитат на случайности. В деня, в който ме свиха, не бях на кеф. Подозирах, че нещо ми се крои, но чак че ще ме отмъкнат по Интернет и то през флопито на компютъра, не можех да допусна. Явно никакви защитни стени и антивирусни барикади не помагат срещу „малките зелени човечета”.

Първото нещо, което установих когато се свестих, беше, че похитителите ми не са нито малки, нито зелени, а още по-малко човечета. Знам, че звучи налудничаво, но мен лично ме отвлякоха „гигантски оранжеви пингвини”, говорещи на сръбски при това.

Какво се случи по време на моят 5-годишен плен на Юпитер е строго секретно (от НАСА държат авторските права) и не засяга тези редове. Тук ще споделя какво се случи в родината България (респективно държавата Чалгария) през всичкото това време. Просто имах уникалния шанс да го гледам в риалити формат директно по националната телевизия на Юпитер. Всъщност малко след това проумях, че съм бил похитен именно с идеята и аз да участвам в проекта „Чалговидци”, но като безпристрастен (хехехе!) летописец. Вие какво си мислите, че на Юпитер гигантските оранжеви пингвини не следят авторската рубрика на Lifestyle.bg ли?...

Преломна за България (Чалгария) беше фаталната 2013-та година. Тогава президент на страната стана Сашо Томов, който скандално победи на балотаж (или може би саботаж) сочения за фаворит професор Юлиян Вучков. Населението на държавата по това време беше около един милион души и хитрата маневра на Томов да вкара „изборен туризъм” от братска Индия му донесе успех. Оттук нататък стана страшно!

За официален говорител на президента Александър Томов бе назначена зловещата Албена Вулева, а за министър на вътрешните работи короноваха все още гледащият лошо Слави Трифонов, тунингован с чисто ново трето око на челото, подарък от поредния мобилен оператор.

За министър на културата назначиха Азис и по негово предложение се прие закон, задължаващ всички мъже в Чалгария да ходят с рокли:( Министър на спорта стана Митьо Пищова - заради заслугите му към българския национален женски отбор по скокове в джакузи.

БНТ, БТВ и Нова ТВ бяха закрити, а в единствена национална телевизия беше повишена Планета ТВ. Професор Вучков все пак се докопа до креслото на премиер и си издейства „премиера” и по ТВ Планета с ново предаване под името „Гледам и не вярвам на зъбите си”.

За съжаление, точно по това време страната остана без ток, след като президентът Томов продаде Козлодуй и Белене не едно туземно племе в Папуа и Нова Гвинея. Той обаче не спря дотук, а светкавично продаде и Черно море на любимата си братска Индия. Индийците бързо го преточиха в Индийския океан и Родината остана без морски излаз. Лишен от ел. енергия и вода, народът побягна панически към чужбина, а Сашо Томов гонеше бягащите хорица да им събира такса „въздух”.

Паралелно с тези събития Бойко Борисов беше канонизиран и избран за папа на София, която пък се бе превърнала междувременно в град-държава. Освен столицата, единственото населено място в страната остана далечна Каварна. Там последният оцелял бе, разбира се, кметът Цонко, който отказваше да се предаде под софийско иго, преди да си е нарисувал автопортрет на стената на един жилищен блок. За целта по цял ден се мъчеше с едни водни боички, ама хич не му спореше.

Малко след това нещата съвсем шизофренираха. Президентът Томов продаде ЦСКА на Далай Лама, острига футболистите нула номер и ги пусна в планинската висша лига на Тибет. Това даде отражение върху психиката на малкото останали му поданици в Чалгария. Софи Маринова например спешно се омъжи за внука си (по-скоро се овнучи), а Катето Евро се прекръсти на Катето Японска Йена и дори започна да се заглежда по мъжки индивиди над 19 години.

Какофонията беше пълна. Мъже си слагаха пластмасови цици, а жените си пускаха мустаци и бради. Дори Тодор Батков си обръсна мустака и записа хит сингъла „Борат, Борат, брате мой” (кавър на евъргрийна „Рамо, Рамо, друже мой”). Христо Стоичков нарами пушка и тръгна на сафари за журналисти, като към колекцията си с глави-трофеи в хола прибави тези на Сашо Диков, Крум Савов и „гребена” на топ шпикера Петър Василев (Петела).

Накрая за капак президентът на страната Александър Томов се продаде на самия себе си, после се отвлече и... никой повече не го видя.

* * *
Та, гледах си аз цялата тази риалити дандания от Юпитер на една огромна „плазма”. Юпитерците й викат „клизма”... не знам защо. Обяснявах им, че „Каризма” отдавна са се разпаднали, ама явно не ме разбраха... а то и аз не се разбрах, де!

И по едно време на извънземните явно им писна на... Галактиката.

С указ на гигантския оранжев пингвин-президент на Юпитер аз най-изненадващо бях освободен и върнат в Родината със специална мисия, обяснена ми (разбира се) на перфектен сръбски език с юпитерски акцент. Мисията ми беше кратка, ясна и лесна... просто трябваше да дръпна шалтера на една изпушила държава!

* * *

Все още го търся!... (шалтера)...