Евродепутатът пристигна рано сутринта. Самолетът му кацна на летището, но там никой не се беше погрижил да го посрещне, за да го предпази от суровата действителност.

Евродепутатът се качи в първото попаднало му такси и се обърна към шофоьора на английски. Еее, най-после днес ми проработи късметът, помисли си бакшишът, докато се усмихваше мазно на тъпия англичанин.

След около половин час евродепутатът стигна пред Министерския съвет, за което бакшишът му поиска 105 лв. Как така, запротестира евродепутатът, искам касова бележка. Бакшишът се усети и извади една мазна хартия, с която беше увита сутрешната му баница, написа на нея сумата 105 лв. и я подаде на евродепутата. Евродепутатът разбра, че няма избор и реши да плати, като смяташе да си потърси по-късно правата по съдебен път.

Той влезе в Министерския съвет и се упъти право към кабинета на транспортния министър. Вижте каква касова бележка ми издадоха и ми взеха 105 лв., оплака се евродепутатът. Съжалявам, каза му министърът, но нищо не можем да направим. Все пак шофьорът на таксито работеше за правителството, като му плащаше по 1000 лв. на месец за правото да работи на летището, а и освен това беше брат на министъра.

Евродепутатът реши да отиде в някое кафене да пийне нещо и да се ободри, явно го очакваше труден ден.

Докато се опитваше да стигне до така бленуваното кафене, той трябваше да си пробива път между паркираните на тротоара коли. След като на няколко пъти едва не беше сгазен докато беше принуден да върви по пътя заради блокирания от коли тротоар, евродепутатът реши да се качи на градския транспорт. Видя някакъв навес, пред който се бяха струпали хора и реши, че това е спирката.

Застана и той на спирката, но изведнъж отнякъде дойде голяма група граждани и седнаха на релсите на трамвая. Хората викаха нещо и размахваха плакати.

Евродепутатът разбра, че скоро няма да дойде транспорт и реши поне да се осведоми за какво протестират хората. Тъкмо когато се готвеше да запита един господин, който приличаше на водач на протестиращите, отнякъде се изсипаха стотина жандармеристи, които се нахвърлиха върху тях. Преди да успее за обясни, че той е евродепутат и просто е дошъл да разбере защо има толкова много оплаквания от граждани на страната, той успя да изяде няколко палки по главата и припадна.

Събуди се в Пирогов, където му поискаха 500 лв., ако иска да му окажат първа помощ, посочи сакото си и помоли докторския екип да извади портфейла му и да си отброи необходимата сума. Тука няма никакъв портфейл бе, развикаха се лекарите, ти за будали ли ни взимаш, ходи намери и после ела да те превържем.

Евродепутатът лазешком се добра до улицата пред института, докато полицаите, които го бяха докарали до Пирогов, се черпеха в близкото кафене с парите от портфейла му. Евродепутатът потърси джиесема си и с облекчение откри, че е на мястото си и функционира. Набра телефона на редакция, където работеше един познат нему български журналист, като се надяваше, че ще успее да получи помощ от него. От редакцията обаче го осведомиха, че журналистът бил пребит с чукове и не се знае кога ще е пак на крака.

Това напълно обезсърчи евродепутата и той заплака. Я виж, още един пияница лежи на тротоара и то чужденец, помисли си един от осведомителите на Нощен труд, който дежуреше пред Пирогов в очакване на поредната кървава новина. От това може да излезне добър материал, сигурно е ударен от световната криза и се е напил от мъка, каза си той.

След десетина минути пристигнаха няколко новинарски екипа, които се бореха за по-добра позиция, за да снимат пропадналия чужденец. Аз съм евродепутат, извика със сетни сили евродепутатът. Тоя май освен че се е натряскал, се е и побъркал, решиха журналистите, но все пак им хрумна да го закарат пред президентството и да се погаврят с правителството.

Речено-сторено и евродепутатът беше откаран пред президентството и оставен в същото безпомощно състояние. Президентът видя струпването от прозореца си и с ужас разпозна евродепутата, който трябваше да пристигне днес, за да инспектира страната. Веднага някой да отиде и да го докара в кабинета ми, извикайте и лекар, нареди президентът.

Евродепутатът беше докаран в кабинета на президента, където беше прегледан и свестен. След като се поокопити, евродепутатът попита как е възможно това и разказа преживелиците си.

Не се притеснявайте, всичко ще се оправи, обясни му премиерът, който междувременно също беше дошъл, ние все още сме в период на преход, но скоро всичко ще се оправи.

Ще ви наградим с орден, заяви гордо президентът, този номер винаги минаваше.

Евродепутатът обаче първо поиска да се срещне с един политик от ДПС, с когото имаше уговорка, но с ужас разбра, че той се е самоубил.

А сега накъде?, запита се евродепутатът.

 

http://neverojatno.wordpress.com/