Духness

Днес духът имаше тежък ден. Той беше дух от вълшебна лампа и изпълняваше желания.

Проблемът напоследък беше, че закъсваше с плана и шефът се сърдеше.

Защо ли? Тя е дълга история и духът копнееше да я разкаже някому, обаче нямаше време, трябваше да се работи, уви.

Летеше си духът високо в небето и се скатаваше – както загатнахме вече – когато видя летяща жена. Ето на кого ще изпълня някое желание, помисли си той и я приближи.

- Здрасти! – каза той. - Аз съм духът от вълшебната лампа и изпълнявам желания. Искаш ли да ти изпълня едно желание?

Тя го погледна полуизненадано-полунеприязнено, но отвърна:

- Здравей! – и добави след моментен размисъл: - Не, не искам никакви желания да ми изпълняваш.

- Защо?! – учуди се духът.

- Ми кви желания, бе пич – не виждаш ли, че аз летя! Кви желания повече да искам?

- Да, това е впечатляващо – призна духът. – Обаче човек обикновено иска много неща и даже все не му достигат. Не може да не искаш още нещо.

- Офф – каза с досада жената. – Я ме остави на мира и недей да ми разваляш кефа. Айде, чао!

И тя отлетя.

„Жените не знаят какво искат”, въздъхна духът, но това не беше нова информация за него, просто открай време си беше така.

Той пикира към земята, набута се в една гора да полегне и за малко не размаза някакъв човечец. Поне ще свърша малко работа, примири се духът.

- Здравей! – каза той. - Аз съм духът от вълшебната лампа и изпълнявам желания. Искаш ли да ти изпълня едно желание?

- О, искам, здравей – зарадва се мъжът. – Аз съм пътник, идвам отдалече, уморих се, а тук няма вода. Ако знаеш как ми се пие... Ти имаш ли водичка?

- Ама това ли искаш – вода? – учуди се духът. – Само това?

- Да... стига ми това. Друго не искам сега. Я опитай да караш цял ден без вода и ще ме разбереш.

- Ми аз имам тука малко в бутилката – смутолеви духът и извади шише минерална вода „Девин”.

- О, сполай ти! – възкликна пътникът, награби бутилката и изпи към половината. – Благодаря ти, много ти благодаря! – добави той.

- За нищо – промърмори трогнат духът. Стана му едно хубаво на душата.

Двамата се сбогуваха и поеха всеки по пътя си. На духа му беше приятно, че е успял да помогне някому, при това без въобще да напъва магията си, а ей така. Замисли се колко малко му трябва на човек понякога... стига да знае какво иска... колко важни са простите неща... и други такива философски мисли, от които му се додряма. „Само още едно желание и излизам обедна почивка”, каза си той.

Полетя към града и за да не се завира в тъпканицата, сви към един последен блок в жилищен комплекс. Мярна му се някаква фигура пред един прозорец и той с размах се нацепи през него и се приземи в стаята.

В стаята имаше млада жена.

- Здравей! – каза той. - Аз съм духът от вълшебната лампа и изпълнявам желания. Искаш ли да ти изпълня едно желание?

- Здрасти – промърмори жената без особен интерес.

- Е? Какво искаш да направя за тебе? – попита той.

- Нищо не искам – каза му тя отегчено.

- Ама, моля те – почти проплака духът. – Имам план да гоня. Не може нищо да не искаш. Къде се е чуло и видяло жена нищо да не иска? Пожелай си нещо, а? Каквото и да е.

Тя му хвърли едно око, замълча за момент, огледа се и посочи към ъгъла:

- Е това там е летящо килимче. Можеш ли да ми направиш още едно?

- Но за какво ти е още едно, нали си имаш? Няма как да летиш едновременно към две места – учуди се духът.

- Ами да, но то все някога ще се амортизира. И затова искам да имам още едно – каза тя.

- Ама то и второто все някога ще се амортизира – удиви се духът.

- Ти ще ми изпълняваш ли желание или не? – погледна го троснато жената.

- Добре, добре, аз ей сега – смути се духът. Направи съответната магия и до килимчето в ъгъла се появи още едно.

- Благодаря – каза жената. Не изглеждаше особено трогната.

- Виж, аз... ъъъ, мога да направя така, че първото, тоест и двете вече въобще никога да не се амортизират. Така няма да ти трябват други никога повече - предложи духът.

- Прави каквото искаш – каза с безразличие жената.

Едно движение и килимчетата станаха вечни.

- Айде, стига толкова, тръгваш ли си вече – каза леко нетърпеливо жената и отвори прозореца.

- Довиждане – каза оскърбено духът и отлетя.

Той беше обиден. Егати... Не, жените верно не знаят какво искат. Поне свърших малко работа, каза си той, време е да почина. Завря се в една пряспа и заспа.

Следобедът беше скучен, студен и духът го мързеше даже още повече от предиобеда.

Реши да не работи повече днес, но от скука му се прищя да види резултатите от добрите си дела предиобеда.

Литна и намери летящата жена. Тя вече не летеше, седеше на кафе с приятелки. Той стана невидим, промъкна се и откъсна един косъм от главата й.

- Боже – стресна се тя. – Летя си аз днес и се кефя. И като излезе някакъв ми ти дух – да ми изпълнявал желания. Бе аланкоолу, къде си тръгнал, бе? Келеш с келеш, ти ще ми изпълняваш на мен желания дето си въздух под налягане. Айде! И го разкарах.

На духа му стана криво и изфиряса през климатика навън.

Намери пътника на един пън близо до шосето. Дръпна му и на него косъм и подслуша мислите му. Човекът си спомняше с благодарност за това как му бе дал да пие вода. В мислите му имаше топлота, която странно разчувства духа.

Той литна и към жената от крайния квартал. Тя също висеше на цигара и кафе с приятелки в кварталната сладкарница. Дръпна косъм от главата й и се заслуша.

- Седях си в къщи и някакъв нахалник дойде да ме тормози – каза с отвращение жената.

- Търговец ли, бе муци? – попита едната й приятелка.

- Не знам – отговори с досада тя. – Някакъв идиот, който ми се натискаше – щял да ми изпълнявал желания. Едва го разкарах.

- Ама как така натискал?! Аз дори не ти поисках телефона! Тогава пък какъв ли щеше да ме изкараш... – възмути се духът, забравил за миг, че е невидим и неосезаем.

Стана му криво и адски разочарован, той излетя нанякъде, като къдреше кръгчета от възмущение.

Като се поуспокои, кацна на паметника на Попа и се замисли.

- Ех, брато – въздъхна по някое време духът и тупна Попа по калимявката. – Май ще ставаме гейове с такива жени.