"Никога не ме оставяй" на Кадзуо Ишигуро е книгата, която не можах да оставя, докато не прочетох докрай - това означава дори притисната между две бабички в претъпкан автобус. Дискретно си четях, а те недоволстваха, но напразно.

Книгата е разказана в първо лице от трийсетгодишната Кати. Постепенно тя въвежда собствения си свят, започвайки от ранните си детски спомени на щастие в пансиона Хейлшам. Всичко, което тя разказва, е донякъде нормално и все пак странно. На децата се обяснява, че са специални, а учителите им се страхуват от тях. Възпитаниците не могат да имат деца, а пушенето ще им попречи да изпълнят функцията си.

Малките знаци, поставени от Ишигуро, помагат да сглобиш цялата картина. Тя е в отвратителен контраст с безгрижието на Хейлшам - децата са клонинги и са отглеждани с единственото предназначение да станат донори. Съдбата им е предопределена, но никой от тях не й се противопоставя. Въпреки че правят опит за отсрочка на операциите, не си и помислят да избягат от абсурда да не притежават собствените си тела.

Естествено, най-глупавото, което можем да направим с прекрасната книга, е да си кажем, че засега жизнеспособни клонирани човешки ембриони не са създадени - за щастие - и ситуацията в нея е невъзможна. Може би на хората няма да им се наложи да решават какво да правят с клонираните индивиди, да мислят дали имат душа и изобщо що за същества са. Може природата да ни е предпазила от този избор.

Не мисля обаче, че книгата трябва да се приема буквално. Тя дава измислен пример за реална ситуация - сблъсък с различния по рождение.

Хората много пъти сме показали, че дори към тези, родени като нас, но по-различни с нещо, се отнасяме ужасно винаги, когато имаме възможност.

Историята ни е пълна с примери за геноциди и скромни кланета на различните, които, естествено, пречат. Много по-лесно е да ги махнем от очите си, ако може и от земята си - доколкото земята може да е нечия. Различните са не само омразните роми, страховитите травестити и ненормалните гейове. Те са и "чужденците" като цяло, по-знаещите, по-можещите, по-успелите, по-откачените, по-старите, болните.

Страхувам се, че има хора, които, ако можеха, биха унищожили всяка от изброените групи. Както и други, за които не съм се сетила.

 

http://kimglowfishinsider.blogspot.com/