Имах късмета да прекарам две седмици в Тоскана. Между докладите и европейското се намери и малко време да разгледам хора и улици. Открадната красота.


Долче Вита: Животът в Италия наистина е сладък. Кафето има порочно гладък вкус и силно дефибрилиращ ефект. Къщите са жълтеникави, прозорците имат дървени капаци и саксии. Храната е прекрасна. Виното е бистро, отпуска те и те прави  щастлив, без да удря в главата. Хората са енергични и красиви, момичетата имат приятно тъмна кожа и черни очи. За момент почти се виждам в оня другия живот- в който гледам домати, пиша приказки и разхождам голямо бяло куче на име Малер из някое италианско село. 

Ранен старт: Сред стотина математици цели две седмици се разхожда десетгодишно момиче. Лучия има розова рокля, пъстра диадема и книга. Търпеливо присъства на лекциите и чете книга. Само от време на време се смее на глас - предполагам, когато стигне до весел пасаж от Хари Потър, макар че знае ли човек…  Бих казал “ранен старт”, ако истината не беше по-прозаична: не се е намерило кой да я гледа и е дошла с майка си. Нямат ли баби тия деца?

Футболът ще спаси Европа: Пицарията е точно до местната квартира на Реформаторската комунистическа партия. Червени знамена, сърпове, чукове, портрети на Че Гевара, юноши с прояснени лица. Малко преди мача с Франция трима младежи излизат от въпросната сграда и сядат в пицарията. По-късно на съседната маса сядат четирима господа с бръснати глави и лоши погледи. Италия вкарва гол - двете маси се прегръщат, вдигат наздравици и се смеят. Добрата храна, виното и футболът ще спасят Европа. Особено нацитата и комунистите ако се хванат за ръчички и заедно закрачат към хоризонта…

Проблеми с малцинствата: Много американски университети имат филиали във Флоренция - общо 60 000 американски студенти. Поради навика на някои от тях да пият неконтролируемо (защото у дома не им дават) и весело да безчинстват из града, преди няколко години кметството е наложило на барове и дискотеки да затварят в два след полунощ.

Фьешънът убива: Така пишеше на плакат, разлепен по стените около гарата във Флоренция: “Модата убива, запазете ангела си”. Не знам дали плакатът носи екологично или естетическо послание, но му се зарадвах. Oсобено след като кратка разходка по търговската улица показа, че тая пролет всички големи модни къщи продават тежки кожени палта.

Провинциалисти: Четиримата флорентинци енергично обясняват колко непоносими са провинциалистите с тяхното неуважение към изкуството и просташките им привички. Разказват с подробности за историята на града и за затвореното му буржоазно общество и за това как им се иска всичко това да не бъде претопено от пришълците. После се оказва, че само един от тях е роден във Флоренция - най-мълчаливият. Нищо ново под слънцето.

Още турбобаби: По тесните кривунделести улички в Пиза с висока скорост се движат мотопеди. Често на тях е някоя възрастна дама, тръгнала на пазар или кафе. Италианските турбобаби са смели и решителни, правят резки завои и безпроблемно се промъкват между тълпите американски туристи. В кошниците-багажници носят домати, яйца и паста. Като цяло са добронамерени, освен ако съвсем не им запречиш пътя.

http://nicodile.wordpress.com/