Срещнах Валери случайно в един бар, поръча ми "Маргарита" и се опита да ме заговори, докато гледахме една българска поп-група на живо.  След десетина минути общи лафове, минахме на философски, екзистенциални въпроси, които може да обсъждаш само пред пълни непознати, защото ти се връзват. След като минахме през „Жените не знаят какво искат" и „Мъжете са все едни и същи" с кратки изключения от всяко правило, включващи него и мен, зациклихме на „Да бъдеш или да не бъдеш ...само с един"...

В мен се бореха моралистката, която махаше с пръстче „Когато си влюбен, имаш очи и сърце само за един човек" и либералната реалистка, която небрежно подмяташе  „Животът е прекалено кратък, за да си затваряш очите и сърцето за други опции".

Валери ми каза:

„Моногамията е  прекалено изискваща концепция, която не можеш да очакваш всеки да споделя. Ето, аз искам да съм с теб, но искам да съм и с барманката зад теб. Да свалям звезди на теб? Или да шепна нежни думи на нея? И да видя коя ще ми даде шанс? А защо да не пробвам да сваля теб и и после да си тръгна с нея?"

Запазих самообладание - дамата в мен искаше да го залее с „Маргарита"-та. Но като се замислих, погледнах ситуацията през неговите очи. Наистина, има ли нещо лошо в това да искаш повече за себе си? Искаме повече пари, повече власт, повече придобивки, повече приятели, повече уважение. Защо да нямаме и повече партньори, вместо само един?

Попитах го:

-         Значи ако гаджето ти си ляга с други, няма да гледаш на това като на изневяра?

-         Защо? Всички категории и критерии са само в главата ти. А ако тя иска да е с други, освен с мен, и аз не и позволя - така не изневерява ли тя на себе си, а и не изневерявам ли аз на обещанието си да и давам това, което я прави щастлива?

-         Хм.. така погледнато...

-         Има логика, нали - прекъсна ме Валери - моногамията е просто глупава и безинтересна. Да, аз ценя един човек, но защо да не оценя и останалите? Това не значи, че не я обичам - а просто, че имам голямо сърце и мога да обичам още хора.

-         Но когато си със специален човек, не искаш да го нараниш, търчейки след останалите, нали?

-         Е, да, когато сме в т.нар. „свободна връзка" и двамата трябва да сме на едно мнение за това кой с колко си ляга. Ако тя е на друго, значи не сме един за друг. А и лошото на сериозните, ексклузивни връзки е, че спираш да се стараеш. Жените стават небрежни, мъжете - мързеливи, докато накрая не можеш да познаеш човекът, когото си обикнал на първо време. Е, не, мерси! Искам готина мацка, която подлудява мъжете около себе си, мен включително, и не иска да ме притежава, само за да съм „нейното гадже", а защото ме предпочита пред другите си любовници. Това вече си е ласкаещо...

Малко след това се извиних и си тръгнах.  Въпреки че, Валери беше прав за себе си и за хората с неговия начин на мислене, някакси не можах да понеса мисълта мъжът до мен да затваря очи и да мисли за мен... или за каквото друго му е наблизо.

Материалът е предоставен със съдействието на социалния клуб за необвързани Forward Singles