Ненавиждам чалгата не заради това, че е гнусна. Ненавиждам я заради това, че се налага да я слушам. Но, разбира се, тя и сама по себе си е гнусна. Нека и тези, които я произвеждат, и тези които я пускат на обществени места, да се пържат в ада. Време е за петте ми минути яко хейтване.

Ако отидеш в ресторант, а там яко кънти "Планета", значи заведението е евтино. Такава ни е народопсихологията: колкото по-тихо, толкова по-скъпо. Като искаш по-тихо, плащай. Това е като с мариачите: парите им даваш не заради музиката и не заради старанието ("Ще те събличам, мило, да останеш по червило"), а за да не те заболи главата.

Реално се налага да си купуваш тишината. Готов ли си да си бръкнеш в портмонето? А колко ще дадеш, бате? Един познат ми сподели, че понякога плаща на бармана, за да спре радиото. Вярно, той е учил по чужбината и често ходи в един и същ бар. Аз пък по принцип отказвам да плащам за тишината. Това е нещо толкова насъщно, че да даваш пари за него си е чисто унижение.

Затова пък обичам да питам безплатно не може ли да намалят звука. Реакциите са различни. Най-директно и простодушно отговарят в селските заведения: може да сте сами с бармана в празното заведение, но той се обижда от настойчивата молба да спре звука — защото тогава ще скучае на работното място.

Обикновено чак до там не се стига; редовното оправдание е, че шефовете не дават да се намалява звука. Ако попитам тогава не може ли да пуснат нещо недотам късащо нервите, се опитват най-често да ми обясняват, че това им е фирменият "стил". Странна работа: навсякъде обстановката различна, а кънтящият ритъм - еднакъв. Или се позовават на предпочитанията на другите посетители. Те можело да харесват по-силна музика. И по принцип вие да не сте случайно Караян някакъв? Какво толкова искате всичко наопаки?

(Да, такъв съм. С абсолютен слух. Останалите може и да не забележат, че нещо там блъска и колко силно е. А вие, ресторантьорите, се пържете в ада под надзора на отделен дявол, put aside for you. Ако някой е забравил, това са петте ми минути на хейтване.)

А пък лекарите разправят, че акустично агресивният фон повишавал кръвното налягане, усилвал храносмилането и карал хората повече да говорят и да се смеят, по-бързо да дъвчат, повече да пият и по-обилно да поръчват. И все пак преди време почивах в хотел с храна на шведска маса — но силата на музиката и там си беше като в най-евтините кафенета. Добре де, щом е шведска маса, защо? За да ядат и пият повече? Надали. Просто за да е "фън". Някакъв вид допинг.

Според Бисмарк на немеца му трябва половин бутилка шампанско, за да се издигне на своето ниво. А на нашенеца му е нужно да кънти шестдесет децибела Галена, за да се усети като човек. Тоест за да усети другият, че нашенецът съществува. За предпочитане е този друг да е повече от един.

Примерно полицаят, усърдно изучаващ личната ви карта, едва ли смята, че вие сте сериозна заплаха за обществения ред. Той добре съзнава, че вие сте обикновен, нормален човек, в крайна сметка са го учили да разпознава такива. Не че и в момента непременно му трябват вашите пари. Разбира се, ако с личната карта или шофьорската книжка не всичко е наред, едва ли ще пропусне да ви отърве от някоя двайсетачка. Но това, така да се каже, е приятен страничен ефект. Дори да прояви властта си, питайки ви какъв сте, откъде сте и накъде сте се запътили, това не му е самоцел. Целта му е да се почувства човек за ваша сметка, а ако има начин - и чрез вашите пари, макар че това не е чак толкова важно.

Такива хора има много. При това само малка част от тях демонстрират това си възприятие за света с носенето на фуражка. Основните, които се самодоказват по този начин на гърба на другия, не са хора под пагон; някак си ми остава впечатлението, че просто у нас човек за човека е ченге. И тук проблемът не опира само до моя претенциозен слух, нали?

Какво общо има всичко това с музиката? Ами много просто. Ухото е индикатор на правото на човека на лично пространство. Не можеш да го изключиш или затвориш, това е "още едно отвърстие, чрез което се запознаваш със света", както Бродски беше описал от името на жената първия сексуален акт — в този случай обаче запознанството е принудително. Ухото е безотказна акустична вагина. Вярно, малцина са тези, които осъзнават, че ги чукат в нея.

И като става дума за тялото, да си спомним теорията на Маршъл Маклуън за разширяването на человека чрез оръдията на труда, азбуката, езика, облеклото, жилището, парите, печатарската машина и средствата за масова информация. На нашите улици тя се превръща в реалност практически буквално. Когато от отворения прозорец на колата по цялото кръстовище се разнасят тежки баси, нямам затруднения да позная като разширение на кой орган служи тази музика (а всъщност и самата кола). Една жена шофьор никога не би пуснала плеъра в колата с такава сила. Може би този звуков penis extender също така подсказва за подсъзнателно желание да се върнеш в майчината утроба, където нивото на шума е 90 децибела и където има тежък ритъм — майчиното сърцебиене.

Често си представям утопията, когато вместо поредното радио "Гняс" отвсякъде се носеше примерно класическа музика. Бих ли я възненавидял също? Ако не друго, със сигурност вече не бих я харесвал до такава степен. Музиката носи също толкова информация, колкото и речта. Представете си сега, че ви шепнат в ухото нещо злобно и ругателно, пречат ви да мислите по своите въпроси, нахлувайки в личното ви пространство. Това, което звучи на улицата, в маршрутките, ресторантите и на всякакви бирфестове, прилича на езика в "Дзифт" - псувня през две-три думи. Но ако ще и Шекспир да ми шепнеха — насилието си остава насилие. И не, не съм способен да се отпусна и да изпитам кеф.

Да, съзнавам, че съм малцинство, а вие сте музикалното мнозинство. Защото на мен рапът, чалгата и вулгарният поп ми бъркат в здравето, докато вие проявявате към тях чувствителността на хипопотам. И понякога харесвам звука на града, който остава зад кадър, ако в кадъра кънти чалга. Тези дни "Софийска вода" къртеха паважа в квартала, за да подменят за пореден път тръбите. Звукът беше в пъти по-силен от обикновено, нещо като фирмения ни купон. И все пак беше изключителен, невероятно мощен и прелестен и ми се прииска да го запиша с ноти, ако мога. И докато слушах това, с очите си виждах как повечето от вас притичвате в съседство и се стараете всячески да избегнете ушната пенетрация, затискайки звуковите си рецептори с ръце.

Тогава осъзнах, че предпочитам да бъда такъв къртач. И мечтая някой ден да ви устроя истински звуков терор, за да разберете що за сила е музиката.

Да, за малко да забравя. Тези дни си купих професионални тапи за уши. Виждал съм мои познати озвучители да ползват такива, включително и когато ходят по улиците - и узрях за това да си взема и аз. Чудесни са, така че ако ме видите с тях, да знаете: те са моят middle finger extender.

Вървете знаете къде с вашата музика за масите.