И всъщност ти си дрога. Навлизаш бавно в мен и преминаваш през всяко едно от безчувствените ъгълчета на душата ми. Объркваш я, превземаш я, замайваш я и силно действаш.

Тя вече е зависима! И тази вечер за пореден път бе лакома да предозира с теб. Дозата е взета, а тя опиянена и тогава ти просто тръгваш...

А в тези предишни моменти тя вярваше, че ще бъде лесно да те спира. И в онези дни, когато случайно те взимаше, тя нямаше планове да се стига до тук. В началото дори те пазеше в тайна и не искаше да те причинява на никой, но после неусетно се зариби и направи от мен - собствения си дилър за теб.

Започнах да лъжа всички заради нея, заблуждавах приятелите си, че тя е добре. A по същото време крадях човешки чувства и залагах мечти и чужда любов по заложните къщи, за да успея да те набавя отново навреме.

Не трябваше да наранявам никой, но и не можех да бъда с някой. Тя провали плановете ми, обърка живота ми, само заради тази потребностт. Поредната доза!

Превърна се в наркоман пред очите ми. Аз и го позволих, помогнах й, а сега, по дяволите, не мога да я спра.

Но не мога и да я изоставя в тези състояния сама. Ние се заклехме... тогава, когато ме правеше щастлива, ние двете с нея се заклехме, че нищо няма да ни раздели. Не мога да си тръгна ...

Искам да вървя единствено към нея и се ужасявам, че пътят го няма. Не го намирам. Липсва ми! Не искам да я губя! Но все по-трудно ми е да те крия, когато тя те иска!

И отново те открива ... безчувственото се превръща в чувствено, музиката рисува с цветове, а цветовете шепнат музика. Тя започва бавно да твори красиви парченца изкуство от нас, потънала в пухкави розови облачета, взела поредната доза от ТЕБ - забравя за всичко. Този път обаче обеща - ще бъде за последно ...