Разбира се, като нормално човешко същество с нормално развито его не ми е особено приятно да се самобичувам. Но съществуват пет (предимно женски) характеристики, които дори мен ме изкарват извън кожата ми от бяс. Едни такива привички, заради които искрено съчувствам на мъжете. Навици, завършващи в ежедневието ми със резонното: „Да се таковам в главата". Ето ги и тях:

1) Ключовете: А, не! Обяснете ми как може прекрасният „нежен пол" да се оправя с реда в кухнята, да помни рождените дни и годишнините на цели орди роднини, да се цупи за разхвърляни по пода дрехи... и никога да не може да намери постоянно място за така важен битов предмет като ключовете? За мен лично е пълна мистерия. Обаче факт – последната „ключова" драма завърши с отлагане на пътуването ми с ден, сълзи от безсилие и обърната надолу с главата къща. Открих какви ли не странни предмети, само не и средството да се освободя от плена на собствената обител. Поне сто пъти си казох: „Знам, че тука някъде ги държа". Да бе, да. Знам аз, дръжки. Способна съм и в хладилника да ги закача, ако съм се отплеснала нещо. Тази женска разсеяност просто трябва да е подсъдима, сериозно.

2) Другото ляво: Еха, и тука е веселба. Имайте предвид, че аз пак не съм от най-тежките случаи с шофирането - с габаритите добре се справям и се старая да не преча на останалите участници в движението. Но това проклето дясно така не пожелах да го призная за дестинация. Не знам, дали защото ми набиваха в главата „колко е труден левия завой", но като реших да се доказвам, та чак се отплеснах. Кончета, пръстени, нищо не помогна. Каквото и да ми кажат, аз лУеко У лево си знам. До момента, в който не ми писна да чувам през зъби: „Не, миличко, друууугото ти ляво".

3) Пишка ми се: Леле, леле. Колко благородно завиждам на мъжете! Припикае им се и... ми, действат. При мен това пък винаги се превръща в епична драма от колосален характер. „В заведение знаеш, че ми е неудобно да влизам". „В парка е тъмно". „Точно този храст - а, не, може да мине някой". „В химическата смърди ужасно". И като се започне в този дух, да се чуди човек къде ще му излезе края. Винаги съм страдала, че мъжете не проявяват съчувствие към тези душевни терзания, но като се замисля – тъпо си е, верно. От утре – или памперси или лекционен курс „Пишкането е телесна функция, не латино сериал".

4) Дали - или: Или пък може би. Той като ми каза, че иска да ме види, какво ли точно е имал предвид? (Сигурно, че в Атина има земетресение, бати.) А аз всъщност искам ли да се видя с него? (Е, ха де.) Ако реша да изляза все пак, дали да облека рокля или панталон? (Понеже, той работи като фейс контрол най-вероятно.) Брех, какво мислене му дърпам за най-големи тъпотии. Ако влагах тази енергия в следването си, все си мисля, че щях да съм се титуловала с професор вече.

5) Истерията: Друга добра познайница. Както се държа като пич, изведнъж ако ме споходи музата... Мале, става чудо. Така и не разбрах как свише ме спохожда, че „ИСКАМ, но Сега! Веднага!", „Животът е гаден..." или „... абсолютно смешен". Общо взето, каквато и да е титаничната мисъл, нахлула в главата ми, реакциите граничат с пълна истерия.

Като се замисля, сигурно и на други неща се дразня, но за днес толкова – на час по лъжичка. И ако всичко казано дотук ви е отчаяло от женския пол, повторете си няколко пъти: „Те все пак са прекрасни същества". Дано помогне!