от Джефри Макнаб, Guardian

Когато бившият световен шампион в свръхтежка категория влезе в зала "Дебюси" в Кан по-голямата част от публиката стана на крака и го аплодира. Майк Тайсън е на фестивала за световната премиера на новия документален филм на Джемс Тобак, кръстен простичко - "Тайсън".

Майк, напълнял и облечен в костюм очевидно се чувства малко неловко и попива потта по челото си с кърпичка. На пръв поглед овациите изглеждат нелепи - салон пълен с претенциозни филмови критици аплодира осъден изнасилвач.

"Оценявам дълбоко посрещането, което получих" са първите му думи. "Никога не съм очаквал да изживея нещо подобно".

Филмът, който залата видя, е невероятен в много аспекти. Фокусът е изцяло върху боксьора. Няма глас зад кадър. Никой друг освен Тайсън не говори. Или слушаме как Тайсън разказва за живота си по болезнено откровен начин или гледаме архивни кадри.

"Всеки път, когато си зачудех дали искам някой друг да говори, си казвах "не", няма друг глас, който да е дори наполовина толкова искрен", казва Тобак. "Нито за момент не усетих Майк да се цензурира или да спестява истината."

"Срамувах се страшно много", признава Тайсън, когато го питам какво е усещането да видиш себе си на екрана. Срещаме се в хотела му и макар и не най-лесният човек за интервюиране, усещам, че у него няма враждебност.

"Загубих интереса си към бокса", споделя той с тих и леко фъфлещ глас. "Не усещам никакво вълнение, когато го гледам. Може би проблемът е в мен. Може би вече няма интересни боксьори. Не виждам хора с характер. В шоубизнеса трябва да имаш характер. Боксьорите се нуждаят от нещо повече от умения, трябва да имат индивидуалност. Не виждам нищо такова в момента."

"Не искам никое от децата ми да има моята кариера. На 10 вече бях на улицата, пушех трева, пиех. Синът ми е на десет и още си играе на топчета", казва Тайсън и се усмихва за пръв път.

Най-стряскащият аспект от личността на Майк Тайсън, показан във филма, е неговата ранимост. В един момент ще го чуем да рецитира страстно "Балада за Редингската тъмница" на Оскар Уайлд с известния си стих "Всеки човек убива онова, което обича." Сравнете това с кадрите, в които псува и нарича "педераст" журналист скоро след излизането си от затвора.

Темата с изнасилването не е спестена. Майк отрича да го е извършил, но признава, че има хищнически инстинкт по отношение на жените. "Сексът ме интересува още от дете, израснах в семейство, в което собствената ми майка беше доста промискуитетна."

Като дете в Бруклин Тайсън е бил тормозен от малък от другите момчета. "Все бях дебелото хлапе. Развих страшен комплекс за малоценност. Всички се заяждаха с мен. И аз, разбира се, им отвръщах." На 12 вече наркоман и крадец, арестуван над 30 пъти. Именно в социалните интернати той започва да тренира бокс и намира приятели.

"Повечето от момчетата, с които израснах вече са мъртви, в затвора до края на живота си, или се дрогират тихо някъде".

Алкохолът, наркотиците и насилието са изпълнили по-голямата част от живота му и това не е тайна за никого. Филмът едва ли ще разубеди всички, които го смятат за чудовище и Тайсън сякаш е примирен с това. Навършил 40, той вече е на възраст, която не е очаквал да доживее и старите демони са под контрол.

"Живея живота си по начина, по който умея. Аз съм това, което съм. Ако хората искат да ме приемат, нека ме приемат такъв, с всичките ми плюсове и минуси. Аз съм радикална личност, това можете да получите от мен".

Тайсън, считан от мнозина за най-големия талант в историята на бокса, не крие, че съжалява за много пропуснати шансове и моменти от миналото и се опитва да обърне нова страница. Когато го питам как прекарва времето си напоследък, той отговаря "доста интересно" и не се впуска в повече детайли. Питам и Тобак с какво би трябвало да се занимава Тайсън в бъдеще. "Да живееш щастливо е най-доброто отмъщение." е категоричният отговор.

______________________________

Джеймс Тобак е роден в Ню Йорк през 1944 и е сценарист на "Бъгси"(номинация за Оскар) и "Сърцето ми спря да бие".