"Сега или никога". Това е призивът за помощ, който ЮНЕСКО изпраща до международната общност в началото на 60-те години. По това време строителството на Асуанската язовирна стена заплашва да наводни храмовете в местността Абу Симбел, дело на великия Рамзес II, под водите на Нил.
Промяната на съдбата им е битка срещу времето, чудо, което в крайна сметка се случва.
Близо 1000 души участват в подвига за спасяването на храмовете, което продължава над шест години.
Повечето от съкровищата на Нубия - около двадесет храма, са заплашени от водите на язовира. Затова се налага да бъдат пренесени на безопасно място.
Най-внушителните са великият храм, посветен на бог Ра, с четирите, разположени на 18 метра една отдруга седящи статуи на Рамзес II, пронизващи фасадата, и близкият до него по-малък храм на съпругата му Нефертари, които са преместени по-нагоре от подножието на реката, за да не ги залее водата.
Източник: wikipedia.org
Най-интересното от цялото преместване на храмовете е фактът, че четири от общо 22 храма се подаряват в знак на благодарност на някои от държавите, оказали икономическа помощ в операцията по спасяването им.
Четирите храма подарък са Дебод, който отпътува за Испания, Дендур, заминал за Съединените щати, Елесия за Италия и Тафис - за Холандия.
Ако имате път към някоя от изброените страни, храмовете продължават се стопанисват като музеи и могат да бъдат посетени свободно.
Храмът на Дебод (Debod) в Мадрид
Източник: iStock
Испания се отзовава незабавно на международната покана на ЮНЕСКО. През 1960 г. е създаден испанският комитет за спасяване на археологическите съкровища на Нубия.
На 30 април 1968 г. Египет дарява храма на Дебод на испанското правителство и народа по повод усилията на Испания и съдействието за опазване на храмовете в Абу Симбел.
Две години по-късно разглобеният на 1356 блока храм отпътува от остров Елефантина към Валенсия. Оттам деветдесет камиона ги пренасят до склона Принсипе Пио в Мадрид, където Дебод е "сглобен" наново. Открит е за посещения през 1972 г.
През септември 2017 г., след повече от една година, в която е затворен за туристи, поради лошото функциониране на климатичните системи, храмът на Дебод отворя врати отново с вход свободен за всички посетители.
Храмът на Дебод е на 2200 години. Най-старата му част (сърцевината) е посветена на Амон и Изида. По всяка вероятност е построена под ръководството на фараона Птолемей ІV Филопатор, а по-късно, около 200-180 г. пр. Хр., е украсена от нубийския цар Адиклахамани.
Храмът на Елесия (Ellesiya) в Торино
Източник: wikipedia.org
През 1965 г. египетският музей в Торино се присъединява към спасяването на храма Елесия, който трябваше да бъде покрит от водите на езерото Насър, след като Асуанската язовирна стена е завършена. През 1966 г. египетското правителство дарява паметника на културата на Италия.
В момента то се намира в египетския музей в Торино, където има собствена стая за посещения. През 90-те години под ръководството на археолога Силвио Курто храмът е напълно възстановен от египтолозите на музея.
Елeсия (Ellesiya) е скален храм, поръчан от фараона Тутмос III през ХV век пр. Хр. Осветен е през 1454 година. Храмът е бил разположен в южния нубийски анклав, между първия и втория водопад на река Нил, на около 225 километра южно от Асуан.
Храмът на Тафис (Taffa) в Лайден
Източник: wikipedia.org
През 1971 г. е пренесен от Египет в Лайден, Холандия, където е установен в новопостроеното египетско крило на Държавния музей на Древността.
Сградата се състои от 657 блока, тежащи приблизително 250 тона. След пристигането си през 1971 г. е възстановен в ново крило на Националния исторически музей в Лайден.
Новата структура е проектирана по такъв начин, че холандският климат да не се отразява на камъка, а естествената светлина да осветява храма, за да могат посетителите да го видят, преди да платят таксата са входа за музея.
Храмът на Тафис е малък (6,5 метра на 8 метра) елинистичен храм от пясъчник (споена седиментна скала). Двете колони пред храма са оформени от квадратни стълбове. Задната стена на вътрешността представлява ниша на статуя. Интересното за храма е, че на една от стените му се вижда гръцки надпис и християнски кръст.
Храмът на Дендур (Dendur) в Ню Йорк
Източник: wikipedia.org
Храмът на Дендур е "разглобен" на части през 1963 г., за да бъде спасен от извисяващите се води на езерото Насър. Около 642 блокове на постройката са запазени на остров Елефантина, след което са изпратени към Ню Йорк.
Храмът е дарен на Съединените щати от Арабска република Египет през 1965 г., транспортиран с кораб до Ню Йорк и е предаден на Музея на изкуствата през 1967 г. с условие, че се осигури адекватна среда за него. Храмът е изложен в Музей на изкуството "Метрополитън" през 1978 г.
Храмът на Дендур, построен в Дендур, Нубия, близо до Нил, е възложен от император Август и се появява по времето на Gayo Petronio, префект на Египет, около 15-та година пр. Хр.
Храмът е посветен на богинята Изида. През 577 г. е преобразен в коптска християнска църква, носейки с това логическите модификации на своя интериор, който тогава е замазан и пребоядисан. Допълнителните реконструкции на храма почти са се заличили с годините.
